На 18 април отбелязваме Европейския ден на правата на пациента – ден, който не само акцентира върху правата на хората в здравната система, но и поставя основите на по-справедлив и отговорен модел на здравеопазване в Европа

От създаването си през 2007 г. по инициатива на неправителствената организация „Мрежа активни граждани“, този ден е ежегодна възможност да преосмислим как системата функционира и дали поставя пациента в центъра на вниманието.

Защо правата на пациента имат значение?

Всеки пациент има право не само на лечение, но и на информация, на уважение, на избор и на безопасност. Това не са пожелания, а основни човешки права, признати от Европейската харта за правата на пациентите, приета още през 2002 г. В нея са формулирани 14 ключови права, включително достъп до превантивни грижи, качествено лечение, конфиденциалност, възможност за жалби и обезщетения при вреди.

Снимка: Canva

Тези принципи не са само морална рамка, а са конкретна основа за действия на всички заинтересовани страни в здравната система: пациенти, лекари, мениджъри и институции.

Здравният мениджмънт – пазител на правата

Отговорността за спазването на тези права не е само на лекуващите лекари. Голямата роля тук се пада на здравните мениджъри – хората, които управляват болници, клиники, лечебни заведения и държавни структури. Европейската асоциация по здравен мениджмънт (EHMA) е категорична: ако искаме здрава Европа, трябва да гарантираме, че пациентите се чувстват защитени, уважавани и информирани.

 

 

EHMA напомня, че един от основните принципи на Европейския стълб на социалните права е именно „своевременен достъп до достъпни, превантивни и лечебни здравни грижи с добро качество“. Но на практика, много пациенти в Европа, включително в България, се сблъскват с различни бариери: административни, финансови, комуникационни или дори чисто човешки.

Здравноосигурителни права в България – какво трябва да знаем?

У нас Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има ангажимента да информира здравноосигурените лица за техните права и възможности. В своите приемни в София и във всяка регионална здравна каса, гражданите могат да получат конкретни насоки по ключови въпроси:

  • какви медицински услуги се покриват в извънболничната помощ;
  • какво да знаем преди постъпване в болница;
  • как да получим лекарства, медицински изделия и помощни средства;
  • как се сменя личен лекар;
  • какви документи се изискват за лечение в чужбина;
  • как да действаме при възникнал здравен казус.

Всички здравноосигурени имат равни права, независимо от произход, етнос, религия, пол, политически възгледи или финансово състояние. И когато тези права бъдат нарушени, например при отказ от лечение, недобро отношение, липса на информация или нарушение в лечението,  пациентът има право да подаде жалба. Тя може да бъде адресирана до директора на съответната РЗОК или до управителя на НЗОК. Проверката по случая е задължителна, а жалбоподателят се уведомява за резултата.

Участието на пациента: от пасивен обект към активен партньор

Една от най-важните промени в съвременното здравеопазване е преминаването от модела „лекарят знае най-добре“ към модела на съвместно вземане на решения. Пациентите имат право да бъдат активни участници в своето лечение, да имат достъп до медицинските си досиета, да участват в изготвянето на лечебния план, да разбират възможните рискове и резултати от предложените терапии.

Снимка: Canva

Включването на пациенти във фокус групи, анкети за удовлетвореност и консултативни съвети е не просто добра практика, а инструмент за повишаване на качеството на здравните услуги. Здравните мениджъри, които активно търсят обратна връзка от пациентите, могат да взимат по-информирани решения и да подобряват процесите в здравното заведение.

 

 

Безопасността на пациента – нулева толерантност към грешки

Пациентът има право на сигурност, не само юридическа, но и медицинска. Това означава защита от грешки в лечението, инфекции в болнична среда, неправилна диагноза или неподходяща терапия. В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, всяка десета хоспитализация е свързана с инцидент с лекарства, а всеки пети пациент търпи вреди по време на болничния си престой. Това струва над 54 млрд. долара годишно – разход, който може да бъде спестен с по-добър контрол, обучение и дигитализация.

Снимка: Canva

Инвестициите в технологии, електронни досиета, сигурни системи за данни, цифрова проследимост на лечението са от ключово значение за бъдещето на здравните грижи. Но без човешки ангажимент и професионализъм от страна на здравните мениджъри, нито една система няма да бъде достатъчна.

Достъпност и равнопоставеност: не само на хартия

Едно от основните права според Хартата е правото на достъп до здравни услуги – и то при равни условия. Това означава, че всеки пациент, независимо от доходи, местоживеене или социален статус, трябва да получи нужната грижа навреме. На практика обаче, различията между регионите, недостигът на специалисти и финансовите бариери често създават неравенства.

Здравните мениджъри трябва активно да работят за преодоляване на тези разлики, чрез мобилни медицински екипи, телемедицина, кампании за превенция в уязвими групи и създаване на условия за работа на лекари в по-малките населени места.

Защита на личната информация – доверие в цифровата ера

С напредъка на технологиите идва и ново предизвикателство, защитата на личните здравни данни. Пациентът има право на неприкосновеност и поверителност. Здравните заведения трябва да гарантират, че информацията е защитена от неправомерен достъп, че има ясно определени политики за поверителност и че служителите са обучени да боравят с данните отговорно.

 

 

Европейският ден на правата на пациента е напомняне, че пациентът не е клиент, не е статистика и не е обект на лечение. Той е човек с права, мнение, емоции и нужди. За здравната система това означава – повече прозрачност, повече човечност и повече отговорност.

Време е здравните институции и професионалистите в сектора да се ангажират не само с лечението, но и със защитата на правата на пациента. Само тогава ще имаме система, която поставя човека, а не диагнозата, на първо място.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.