Здравеопазването и социалните грижи са сектор с най-висока експозиция на рискове, влошаващи психичното здраве на служителите в Европейския съюз. Това сочат новите данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), базирани на мащабно изследване в 21,5-милионния сектор.
72% от здравните служители редовно се сблъскват с трудни пациенти, почти всеки втори изпитва постоянен времеви натиск, а 57% имат ниска автономност при изпълнението на задачите. Докато населението над 65 години в ЕС ще нарасне с 23% до 2035 година, заетостта в здравния сектор се очаква да се увеличи само с 12%, дисбаланс, който допълнително задълбочава кризата.
Двете лица на психосоциалния риск
Изследването идентифицира 11 основни рискови фактора, разделени в две категории: организационни проблеми и социална среда.
Организационните рискове включват прекомерна работна натовареност и времеви натиск, които водят до физическо и психическо изтощение, прегаряне, стрес и депресия.
Дългите и нередовни работни часове, включително нощни смени и работа през уикендите, нарушават естествените модели на сън и причиняват хронична умора. При определени форми на грижа, като живеенето в дома на пациента, е практически невъзможно да се отдели работното от личното време.
Критичен е и дисбалансът между усилия и признание. Служителите в сектора на личните грижи печелят около 30% по-малко от средната заплата в икономиката на ЕС, като жените получават по-ниско възнаграждение от мъжете. Ниската автономност при работата, когато служителите рядко или никога не решават сами реда на задачите, методите или темпото на работа, допълнително влошава ситуацията.
Социалните рискове са не по-малко тревожни. Здравният сектор регистрира най-високи нива на вербална агресия, тормоз, насилие и нежелано сексуално внимание сред всички анализирани сектори. Агресивното поведение идва както от колеги и мениджъри, така и от пациенти. Насилието е свързано с тревожност, депресия, проблеми със съня и суицидни мисли.
Емоционалното и етичното натоварване при справяне с човешка болка, страдание и смърт оставя дълбоки емоционални белези. Парадоксално, самите здравни специалисти страдат от стигма спрямо търсенето на психологическа помощ, лекарите често разглеждат собственото си психично здраве като индикатор за медицинска компетентност и се страхуват да не бъдат възприети като слаби.
Дигиталните технологии: двоен ефект
Въпреки че дигиталните технологии могат да оптимизират административните процеси, 39% от здравните работници в ЕС съобщават, че използването на дигитални устройства всъщност е увеличило работната им натовареност. Основната причина е недостатъчното обучение.
Решенията съществуват
Изследването идентифицира редица ефективни мерки за превенция. На първо място е интегрирането на редовна оценка на психосоциалните рискове в управлението на здравните организации. Съществуват специализирани инструменти като френския G2P за оценка на риска в сектора на социалните грижи.
Създаването на подкрепяща работна среда включва групи за взаимопомощ между колеги, достъп до психологическа помощ и повишаване на осведомеността. Виенският психологически консултативен център за служителите на здравната мрежа на града е успешен пример. Нулева толерантност към насилието чрез ясни политики, като въведената в Литва, показва положителни резултати.
Осигуряването на адекватно ниво на персонал и създаването на по-ефективни системи за график са критични за управлението на работната натовареност. Британската система с годишно планиране на часовете в спешната медицина дава на лекарите повече контрол върху работното време и подобрява баланса между професионален и личен живот.
Насърчаването на автономността и участието на служителите в управлението може значително да намали стреса. Проектът Magnet4Europe за подобряване на психичното здраве на здравните специалисти в Европа демонстрира силата на подобен подход. Справедливото възнаграждение и признаването на усилията остават жизненоважни, колективното договаряне и синдикалното представителство се доказват като ефективни инструменти.
Важна е и връзката между психосоциалните рискове и мускулно-скелетните разстройства, двата типа проблеми се влияят взаимно и изискват интегриран подход при оценката на риска. Инвестицията в изследвания, обучение и повишаване на осведомеността за психосоциалните рискове може да има значително положително въздействие на управлението и превенцията.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
