Паническото разстройство е общопопулярно и лесноразпознаваемо състояние, станало част от попкултурата на съвременния човек. Това обаче не беше така до преди петнайсетина години, твърди психологът д-р Димитър Тенчев от Центъра за психотерапия и хипноза InSighting.
Ако тогава за голяма част от специалистите тези атаки бяха енигматични състояния, днес те се диагностицират за минути. Но за съжаление се лекуват с дни, с месеци, а понякога и с години. Въпросът е защо?!
Психолозите дълго време смятаха, че паническото разстройство е вид страхова невроза и го лекуваха, в най-добрия случай, точно по този начин.
Ето защо, преди да говорим за това какви са възможните варианти за терапия, първо трябва да преминем през най-горещите точки на тези атаки, да разберем какво представляват те, как протичат, каква е честотата на разпространението им, кое ги поражда и т.н.
Какво представлява?
Паническата паника е вариация на тревожното разстройство. Сякаш от нищото човек бива връхлетян от първото си такова състояние, което се характеризира с ирационален страх, прерастващ в паника и ужас, които са съпроводени с „фойерверки“ от психосоматични симптоми.
Ако паник атаката се повтори отново, преживяващият я човек започва да развива страх от страха, че тя ще го навести отново в неочаквано за него време и ще го запрати повторно в бездната на ужаса.
Така много бързо „пациентът” става жертва на страха, който започва да подрива качеството му на живот. Той избягва местата или ситуациите, при които са се появили паник атаките.
Буквално прикача към себе си придружител (обикновено отказва да излезе или да направи нещо без най-близкия си човек), който да му помага в случаи на атака. Спира да излиза от вкъщи или се движи в много тесен периметър.
А ако се налага да пътува извън пределите му (почивка със семейството, принудителна командировка и т.н.), си набелязва най-близките лечебни заведения, където може да му бъде оказана първа помощ при нужда.
Какви са симптомите?
Симптомите са над 20 и те могат да се комбинират в разнообразни като протичане панически атаки. Ако човек има налице три или повече от тях, с голяма вероятност става дума за именно това състояние.
Сред най-често срещаните форми е т.нар. драматична паник атака. Това разстройство може да се появи като единична атака или да прерасне в хронично състояние.
При него „пациентът“ се оплаква от сърцебиене, повишаване на артериалното налягане, изпотяване, задух, тежест в гърдите (болка, имитираща настъпващ инфаркт), изтръпване в различни участъци на тялото (най-често крайниците), стомашно-чревна симптоматика (като повишена моторика на червата), гадене, позиви за уриниране, слабост, страх, ужас и агорафобия.
Тихата форма на паник атаката включва нервно-вегетативна вестибулопатия (която и до днес остава силно подценена). Тя протича като хронично състояние и човек страда от нея с години, без да го осъзнава.
Оплакванията му най-често са свързани със замаяност, интензивен световъртеж, залитане, загуба на равновесие, слабост, необяснима умора, потиснатост, тревожност, страх и т.н.
Колко често се появява?
Еднократното преживяване на описания по-горе комплекс от симптоми се обозначава като паник атака. Колкото и странно да прозвучи, 3% от населението на индустриалните страни (включително България) преживява поне по една такава атака в рамките на живота си.
„Многократното повторение на паник атаките и развитието им в устойчив синдромов комплекс се дефинира като паническо разстройство. Около 1,85% от населението изпада в това състояние“, категоричен е д-р Тенчев.
Статистиката показва, че от паник атаките страдат по-често жените. Те започват обикновено във възрастта 20+ или 30+, т.е. в най-активната фаза от живота им. Ако не се лекуват своевременно и с адекватни методи, могат да се проточат дълго във времето и човек периодично да изпада в паника до края на живота си. А това определено влошава сериозно ежедневието им.
Какви са причините за появата?
Всички психолози са категорични, че генерализираната тревожност е основен виновник за паническото разстройство. И независимо че има консенсус в този факт, то може да се забележат тотално разминаващи се и диаметрално противоположни мнения за етиологията на генерализираната тревожност и как трябва да се лекува тя.
За да се появи и развие една паническа атака, трябва да има някакъв хроничен дразнител (хора, факти или обстоятелства в работата, вкъщи или в близкото обкръжение). Този дразнител се сраства с живота ни и ние спираме да го разпознаваме като такъв, но при всеки досег с него изпитваме перманентна тревожност. Тя, от своя страна, е един вид „предупредителна алармена система“, че трябва да направим нещо.
„Или иначе казано, като „лястовица, предвещаваща някаква промяна в живота ни“. Но ние толкова сме свикнали с тревожността си, че започваме да я възприемаме като част от себе си“, пояснява д-р Тенчев.
За жалост тревожността, подобно на енергията, не се губи. Всяка система, включително психиката, има точка на пречупване. Човек може да натрупва у себе си тревожност до определена степен, след което генерализираната тревожност достига до „ръба на чашата и тя прелива”.
Природата обаче е изобретила механизъм, с чиято помощ тревожността да бъде освобождавана на малки „порции“ под формата на панически атаки. Ето защо тези състояния не се възприемат като диагноза, а като състояние, каквото например е и високата телесна температура. Те са опит на организма да се самоизлекува, да даде знак, че човек има проблем, с който трябва да се справи.
Как може да се лекува?
„На първо място в списъка е т.нар. преживелищна терапия. Тя е най-адекватното средство за преодоляване на паник атаките. Опира се на променените състояния на съзнанието (ПСС) – единственият подстъп към човешкото несъзнавано.
Съставена е от методи, модерирани от терапевта, но произтича изцяло от спонтанните преживявания на бенефициента. Тя е краткосрочна, надеждна, с обозрим и дълготраен ефект“, обяснява д-р Тенчев.
Преживелищната терапия на паническото разстройство е съставена от два прости принципа. Първият е свързан с редуцирането на натрупаната тревожност чрез автентични преживелищни практики, а вторият – с осъществяването на несимволични промени в непосредствената среда.
Вторият вариант е т.нар. причинно-центрираната терапия. Тя е основана на древните холистични подходи и съвременните проучвания на съзнанието.
Проклятие или благословия?
На болестта може да се гледа като на път. Всъщност страданието не е излишен, натрапен (от съдбата или хората), болезнен опит, а и начин на неосъзнатия да получи мъдрост, на самозабравилия се – умереност, а на глупака – акъл.
„Паник атаките не са проклятие, те са специален случай – повод са спрем, да се огледаме и да вземем решение за осъзната и жизнено необходима промяна“, категоричен е д-р Тенчев.
Според него на паник атаките може да се гледа и като на благословия, която увеличава осъзнатостта за това, какъв е животът ни. Те са нещо като сигнал за несимволична промяна в него. Или иначе казано – „бушон“, който ни освобождава от натрупаната тревожност и предпазва психиката ни от това да не „изгърми“.
Неприятното състояние може също така да се разглежда и като обратна връзка с душата ни, която сме изгубили в хода на забързания си живот. „Тези разстройства са вид императив за действие, за движение в различна житейска посока“, уточнява още д-р Тенчев.
Паник атаките дават възможност на човек да пренареди приоритетите си, ценностната си система и т.н. В такива моменти за него стават ценни малките, но важни неща от живота. Защото всеки от нас е за твърде кратко време на Земята.
Ето и няколко полезни съвета:
- Започнете да дишате бавно и дълбоко (не в хартиен плик, както препоръчват обикновено лекарите).
- Игнорирайте симптомите - енергията следва вниманието, затова пренасочете вниманието си отвътре навън (не мислиш за зеления жираф, когато си представяш черна костенурка, образно казано).
- Опитайте се да запазите спокойствие - ако успеете, паник атаката ще отшуми до 10-15 минути (времето на полуживот на адреналина в кръвта е приблизително 11 минути).
- Kаправете някаква радикална промяна в живота си (разведете се, ако не даде резултат, сменете работата си, а ако и това не даде резултат, сменете държавата).
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
