Паническото разстройство е вид тревожно разстройство. То протича с повтарящи се и неочаквани пристъпи на силен страх, които се наричат паник атаки.
Известни са някои вариации в начина, по който паническото разстройство се проявява при различните хора. Някои от засегнатите изпитват паник атаки, свързани със специфични ситуации, докато при други паник атаките са напълно неочаквани, възникват спонтанно и не могат да се свържат с определен външен стимул.
Паническото разстройство се счита за многофакторно състояние. Счита се, че определени гени могат да повишат чувствителността на индивида към стреса. Друг важен фактор е химичният дисбаланс в мозъка. Роля играят и психологическите фактори като стресови събития, травми или хроничен стрес. Смята се, че за възникване на състоянието роля играе дисбалансът в норепинефриновата активност.
Някои хора са по-предразположени към паническо разстройство поради различни рискови фактори. Фамилната история е сред най-значимите рискови фактори. Възрастта също играе определена роля, тъй като първите изяви на паническото разстройство често започват в юношеския период.
Стресови събития, като загуба на близък човек или диагностициране на сериозна болест, могат също да провокират състоянието. Хора с други психични заболявания, като тревожни разстройства или депресия, са по-склонни да развият паническо разстройство.
Ако не се лекува, паническото разстройство може да доведе до сериозни усложнения като агорафобия, което представлява избягване на определени места или ситуации от страх да не се изпита паник атака. Тя, от своя страна, води до развитие на социална изолация.
Постоянната тревожност и страх могат да прераснат в клинична депресия. Някои хора прибягват до злоупотреба с алкохол или наркотици, за да се справят със състоянието.
Симптомите на паническото разстройство са както физически, така и психически. Могат да включват учестен сърдечен ритъм, задух, усещане за задушаване, треперене или мускулна слабост, изпотяване, деперсонализация (чувство за нереалност), болка в гърдите или усещане, което наподобява инфаркт, гадене, замаяност, страх от полудяване и от смърт. Те достигат своя пик в рамките на минути.
Симптомите се възприемат като животозастрашаващи от страдащите, което допълнително усилва паниката. Въпреки че паник атаките не са опасни сами по себе си, те могат да оставят трайно въздействие върху психиката на засегнатия.
Диагностицирането на паническо разстройство включва снемането на подробна анамнеза. Специалистът разпитва болния за историята на паник атаките, техните симптоми и продължителност и оценява внимателно състоянието.
За да се изключи наличието на други медицински състояния, които могат да предизвикат подобни симптоми, се извършва и физически преглед.
Лечението на паническото разстройство включва комбинация от психотерапия и медикаментозна терапия. Когнитивно-поведенческата терапия е най-използваният и най-ефективният метод за лечение на паническо разстройство. Тя обучава пациентите да разпознават и трансформират негативните мисли, свързани с паник атаките, както и да управляват ефективно стреса.
Медикаментите, които се предписват най-често са антидепресанти, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, анксиолитици и др.
В допълнение лекарят може да назначи различни практики за релаксация като йога и медитация. Редовните физически упражнения също могат да допринесат за понижаване на нивата на тревожност.
Подкрепата от семейството и приятелите на засегнатия е изключително важна и играе ключова роля във възстановителния процес.
Оставено извън контрол, паническото разстройство може сериозно да влоши качеството на живот на страдащия.
Източници:
