Представете си следната ситуация: току-що сте се върнали от прекрасна почивка на морето или в планината.
Спомените от релаксиращите дни са още свежи, но вместо да се чувствате освежени и енергични, изведнъж ви обзема странно чувство на тъга, безпокойство и нежелание да се върнете към ежедневието.
Ако това ви звучи познато, не сте сами, преживявате това, което специалистите наричат пост-ваканционна депресия.
Какво е пост-ваканционната депресия?
Пост-ваканционната депресия, известна също като пост-ваканционен синдром или „болест на свободното време“ е термин, който описва негативните емоции, които хората изпитват при връщане от почивка. Въпреки че не е официално признато клинично състояние, този феномен е добре документиран в научната литература още от 50-те години, обяснява Medical News Today.
Симптомите на пост-ваканционната депресия могат да включват неясна тревожност, повишена раздразнителност, носталгия, проблеми със съня и общ дискомфорт. Тези симптоми могат да продължат до две седмици след завръщане от отпуск и да повлияят на работата, отношенията и ежедневното функциониране.
Разликата между пост-ваканционната депресия и клиничната депресия
Важно е да разграничим пост-ваканционната депресия от клиничната депресия. Докато първата е временно състояние, свързано с конкретен период от време, клиничната депресия е сериозно психично заболяване с по-тежки и продължителни симптоми като:
- Постоянно чувство за тъга, безпокойство или празнота.
- Чувство за безнадеждност или песимизъм.
- Загуба на интерес към обичани дейности.
- Хронична умора или липса на енергия.
- Трудности с концентрацията.
- Промени в съня и апетита.
Ако симптомите продължават повече от две седмици или значително влияят на качеството на живот, е важно да потърсите професионална помощ.
Научните механизми зад пост-ваканционната депресия
Невробиологичните промени
Холандският психолог Ад Вингерхьотс въвежда термина „болест на свободното време“, за да опише физическите и емоционални симптоми, които възникват при прехода от почивка към ежедневието. Научните изследвания показват, че в основата на това състояние стоят няколко ключови биологични процеса.
Нивата на адреналин се покачват преди и по време на подготовката за отпуск, след което се нормализират по време на почивката. При връщане отново се нуждаем от няколко дни, за да се адаптираме към промените в хормоналните нива.
Особено важна роля играе допаминът, невротрансмитерът, известен като „хормон на удоволствието“. Допаминът се отделя в по-големи количества, когато правим нови неща, забавляваме се и очакваме приятни дейности. Новите изживявания повреме на ваканцията стимулира допаминовия поток, но при завръщане тези нива рязко спадат, обяснява Psychology today.
Психологическите аспекти
Отпускът ни дава време и пространство за саморефлексия и по-голямо внимание към личните ни нужди. Това здравословно осъзнаване може да ни накара да сравняваме как се чувстваме по време на отпуск (чудесно!) с това как се чувстваме по време на обичайната работа/домашна рутина (стресирано!).
Основни причини за пост-ваканционната депресия
Рязкото завръщане към стреса
Изследване от 2020 г. на 60 работници показва, че въпреки че отрицателните емоции, стресът и агресията намаляват значително по време на отпуск, при някои хора работният стрес се разпространява в периодите преди и след ваканцията.
Неразрешени конфликти на работното място
Стресът на работното място може да допринесе за пост-ваканционната депресия. Отпуските могат да осигурят бягство от стресираща ситуация, която хората трябва отново да посрещнат при завръщане.
Необходимост от реинтеграция
При завръщане от чужда страна или различна среда, някои хора може да се нуждаят от реинтеграция в ежедневието си и обществото.
Физически и емоционални последици
Ваканцията може да има и негативни странични ефекти като изгаряне от слънце, ухапвания от насекоми, прекомерна консумация на храна и алкохол, които могат да повлияят на състоянието ни след завръщане.
Ефективни стратегии за преодоляване на пост-ваканцияонната депресия
Оставянето на ден или два за адаптация между връщането от отпуск и започването на работа може да помогне за предотвратяване на пост-ваканционната депресия. Връщането в полунощ преди първия работен ден гарантирано ще ви постави под стрес. Оставете си ден за разопаковане, почистване и пазаруване, съветва Hedepy.
Постепенното връщане към обичайния режим на сън е от решаващо значение за успешната адаптация. Лишаването от сън ще ви постави под още по-голям стрес и в резултат ще бъдете по-малко продуктивни и по-бавни.
Планирането на забавна дейност, която да очаквате в седмиците след отпуска си, може да помогне. Планирането на бъдеща ваканция, дори много предварително, може също да напомни на хората, че имат друга почивка, която да очакват.
Стратегии при завръщане
Постепенно навлизане в работния режим
Вместо да се хвърляте директно в обработването на поща, може да е по-полезно да обсъдите какво се е случвало на работа с най-близките си колеги. Ще разберете какво трябва да се реши сега и може дори да разберете, че не трябва да се притеснявате за някои неща.
Приоритизиране на задачите
Оставете срещите, които не бързат, за седмицата след отпуска. Първо трябва да подредите проектите и задачите си, за да можете да следите и да се освободите от чувството на претоварване.
Практикуване на благодарност и рефлексия
Разглеждането на снимки, обсъждането на важни моменти и изброяването на нещата, за които сте благодарни, че сте преживели по време на пътуването, ще започне да замества меланхолията с по-добри чувства.
Дългосрочни стратегии
Изследване от 2020 г. установява, че участниците, които създават албуми за улавяне на спомени, помагат за осигуряване на психологическа утеха. Воденето на дневник или създаването на фотоалбум може да помогне за справяне с негативните емоции.
Ако се чувствате по-отпочинали по време на отпуск, може би съня трябва да бъде по-голям приоритет у дома. Харесвате ли колоездене? Може би можете да добавите редовни уикендни екскурзии към домашния си график.
Техники за управление на стреса
Практики за осъзнаване на момента (Mindfulness)
Практикуването на практики като осъзнаване на момента, помага за намаляване на тревожността и депресията. Те могат да помогнат да не се фокусираме прекомерно върху миналото или бъдещето. Ефективни техники включват:
- Дълбоко дишане през носа и издишване през устата.
- Медитативни разходки с ангажиране на сетивата.
- Бавно хранене с насочване на вниманието към текстурите и вкусовете.
- Сканиране на тялото със съсредоточаване върху различните му части.
Поддържането на редовна физическа активност и практикуването на техники за релаксация като медитация може значително да помогне в процеса на адаптация.
Кога да потърсите професионална помощ
Ако все още не се чувствате добре след две седмици на работа, това е знак, че не всичко е наред. Възможните причини могат да включват:
- Нездравословна работна среда.
- Лошо управление на времето.
- Психични здравословни проблеми.
- Състояние на прегаряне преди отпуска.
- Несъответствие между работата и личните стремежи.
В такива случаи е препоръчително да потърсите помощ от психотерапевт или психолог, който може да предложи стратегии за справяне и варианти за лечение.
Много работодатели предлагат програми за подкрепа на служителите, които включват ресурси за справяне със стреса, консултиране или препращане към специалист по психично здраве. Не се колебайте да се информирате за наличните възможности.
Пост-ваканционната депресия е широко разпространено явление, което засяга много хора след завръщане от отпуск. Разбирането на научните механизми зад това състояние и прилагането на ефективни стратегии за справяне може значително да облекчи прехода обратно към ежедневието.
Важно е да помним, че това е временно състояние, което обикновено се подобрява в рамките на една до две седмици. Чрез правилно планиране, постепенна адаптация и грижа за себе си можем не само да преодолеем пост-ваканционната депресия, но и да използваме тази опитност за подобряване на качеството на ежедневния си живот.
Ако симптомите продължават или се влошават, не се колебайте да потърсите професионална помощ. Грижата за психичното здраве е също толкова важна, колкото и грижата за физическото ни благосъстояние.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
