Почти един на всеки 15 души в Европейския съюз живее с депресия, ментално заболяване, което засяга емоционалното състояние и способността за функциониране през деня.
Въпреки широката ѝ разпространеност, лечението остава неточно. В резултат, пациентите често преминават през дълъг и мъчителен процес на „проба-грешка“, опитвайки различни терапии, без гаранция за ефект.
Учени от Станфордския университет поставят началото на нов подход. Те използват машинно оборудване и мозъчни скенери, за да идентифицират различните „биотипа“ на депресия. С това целят да постигнат по-прецизна диагностика и индивидуализирано лечение, базирано не само на симптоми, а и на биологичните особености на мозъчната дейност, пише онлайн изданието National Geographic.
Резултатите от изследването им, публикувани в списание Nature Medicine, имат потенциала да променят света на психологичното лечение по начина, по който модерното сканиране, като рентген или ядрено-магнитен резонанс, е трансформирала други медицински сфери като кардиологията.
Какво представлява депресията?
Депресията се определя като „сериозно,хронично, медицинско състояние, което засяга начина, по който човек се чувства, мисли и действа,“ обяснява Националния институт по психично здраве (NIMH). Тя не се проявява в кратък период на тъга лошо настроение, а под формата на мозъчно заболяване, което често изисква дългосрочно лечение.
Симптомите на депресия могат да варират според всеки човек, но най-често срещаните включват:
- Трайно чувство на тъга, тревожност или „празнота“
- Загуба на интерес към дейности, които преди са носили удоволствие
- Проблеми със съня (безсъние или сънливост)
- Загуба на апетит или повишено чувство на глад
- Умора и липса на енергия
- Чувства на вина, безпомощност и ниска самооценка
- Трудности с концентрацията и вземането на решения
Причините за депресията са много на брой, като най-разпространените са: генетична предразположеност, химически дисбаланс в мозъка, психологически травми, хроничен стрес или социална изолация.
Стандартните терапии включват: антидепресанти, психотерапия (най-често когнитивно-поведенческа терапия), както и наложителни промени в начина на живот.
Въпреки това, съвременният подход често игнорира невроразнообразието на пациентите, твърдят експертите.
Шест различни типа депресия
Самото изследване на станфордския екип проследява повече от 801 души с диагностицирани депресия или тревожност. Участниците са подложени на fMRI (функционален магнитен резонанс) сканиране, както в покой, така и по време на изпълнение на едновременно когнитивни и емоционални задачи. Двойното измерване позволява на учените да анализират мозъчните вериги, мрежи от свързани региони в мозъка, които работят заедно.
В Резултат учените установяват шест отделни биотипа на депресия, всеки свързан с различно невронно нарушение:
Биотип 1 – Хиперактивен моторно-контролен тип: Обхваща работната памет, планирането и вземането на решения. При нарушения се наблюдават проблеми с организираността и изпълнителните функции.
Биотип 2 – Емоционална апатия и памет: Намалена активност в амигдалата и хипокампуса, които отговаря за обработката на негативни емоции като тъга, страх и стрес. При нарушена функция пациентите проявяват свръхреакции към негативни преживявания
Биотип 3 – Емоционална свръхчувствителност: Повишена свързаност в лимбичната система и префронталната кора. Те служат за разпознаването на важни емоционални стимули. При дисфункция пациентите развиват тревожност и са свръхчувствителни към околната среда.
Биотип 4 – Намалена емоционална регулация и мотивация: Намалена свързаност между лимбичната система и префронталната кора. Принципно трябва да регулират мотивацията и усещането за удоволствие. Нарушенията им водят до емоционална вцепененост и липса на интерес към социални контакти.
Биотип 5 – Сензорна свръхчувствителност: Повишена активност в сензорните и асоциативни области. Свързана е със способността за концентрация и фокус. Дисбалансът води до разсеяност и затруднения при изпълнение на задачи.
Биотип 6 – Когнитивни дефицити и изпълнителни функции: Тази мрежа отговаря за вътрешния диалог, размисъл и самонаблюдение. Когато е нарушена, води до неспособност за извършване на ежедневни функции и ментално претоварване.
Лечение според засегнатата мозъчна верига, не според симптомите
Във втората фаза на проучването, за да проверят дали тези биотипове наистина могат да водят до по-добро лечение, учените разпределят 250 участници в четири групи на случаен принцип. Една от тях преминава през когнитивно-поведенческа терапия, а останалите три приемат един от следните медикаменти: есциталопрам (Lexapro), венлафаксин (Effexor) или сертралин (Zoloft).
Изводът накрая е, че самите биотипове предсказват коя терапия ще бъде по-ефективна за всеки пациент:
Хора страдащи от депресия тип 4 (Намалена емоционална регулация и мотивация) се повлияват значително по-добре от медикаменти. От друга страна други, като тези с диагноза за тип 5 (Сензорна свръхчувствителност), реагират по-добре на психотерапия.
„Това е огромна крачка към персонализирана психиатрия,“ коментира д-р Арън Тендлър, психиатър, който следи проучването от близо. „Когато знаеш какво точно в мозъка на пациента не работи правилно, можеш да предложиш терапия, която адресира точно този проблем – не да стреляш на сляпо.“
Ограниченията както на изследването, така и на цялата индустрия
Проучването обаче не е без определени граници:
Повечето от хората взели участие са от бял произход, което поставя въпроса дали резултатите могат да бъдат обобщени за други етнически и културни групи.
Освен това, изследването включва само четири терапевтични опции, 3 медикаменти и една версия на психотерапия. От друга страна, в реалната клинична практика съществуват десетки.
Друг съществен проблем е достъпът до fMRI. Самата технологията е скъпа, сложна за използване и се прилага предимно в университетски болници. Повечето психиатри не разполагам с подобни машини, нито със средствата да закупят такива. С други думи единственият път за действие би бил през застрахователните, но те не биха покрили подобно оборудване, без да е доказана неговата клинична полза.
„Докато не покажем категорично, че скенерите могат да предсказват точно кой пациент ще се повлияе от кое лечение, достъпът ще остане ограничен,“ казва Джудит Бек, професор по психология в Университета на Пенсилвания.
Новите технологии показват, че депресията не бива да се гледа като едно заболяване, а 6 различни състояния с индивидуални причини за поява.Това отваря пътя към персонализирано лечение, което значително увеличава шансовете за възстановяване. Тези открития полагат основите за по-ефективен и целенасочен подход в грижата за менталното здраве.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
