Служителите в Европа и по света са изправени пред невидима, но нарастваща заплаха, хроничния стрес на работното място.
По последни данни на Европейската комисия, около 27% от работещите европейци посочват, че страдат от стрес, свързан с работата, почти ежедневно.
Неблагоприятната работна среда, която включва фактори като дискриминация и неравенство, прекомерно работно натоварване, липса на контрол върху задачите и несигурност на работното място, представлява значителен риск за менталното здраве на служителите.
Според данни на Световната здравна организация депресията и тревожността водят до загуба на приблизително 12 млрд. работни дни годишно в световен мащаб, което се равнява на икономическа загуба от 1 трилион щатски долара годишно под формата на намалена производителност.
Приблизително 15% от възрастните в трудоспособна възраст страдат от някакво психично разстройство, показва анализ от 2019 г.
В контекста на динамични икономически сътресения, социални промени и дигитализация на труда, проблемите с менталното здраве вече не са личен въпрос, а се превръщат в сериозна социална и икономическа криза.
Пандемия от стрес и тревожност
Ново глобално проучване на AXA и IPSOS, обхващащо 16 държави, очертава тревожна картина: все повече служители страдат от тревожност, депресия и прегаряне, съобщава Euro News.
Един от трима участници в изследването съобщава за поне едно състояние на нарушено ментално здраве. Това съвпада с изводите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), че проблемите с менталното здраве засягат близо 15% от работната сила в страните от организацията, а броят им продължава да нараства.
Причините? Финансова нестабилност, несигурност на работното място, негативни новини и глобални кризи, като климатичните промени. Към това се добавят дигиталният шум, пренасищането с информация и социалната изолация, особено наблюдавана сред младото поколение.
Стресът като нова норма
„Повече от половината служители, които анкетирахме, съобщават за ниво на стрес над средното през последните две седмици“, заявява Патрик Коен, главен изпълнителен директор на AXA за европейските пазари.
През 2024 г. се наблюдава значителен ръст на болничните, взети заради проблеми с менталното здраве. Те вече представляват 27% от всички отпуски по болест, което е увеличение с 4% спрямо миналата година. Във Франция менталното здраве вече е водещата причина за дългосрочни болнични отсъствия.
Основните симптоми, които служителите описват, са познати, но не по-малко притеснителни: безсъние, затруднена концентрация, главоболие, мускулно напрежение и трудности при вземане на решения. Това не просто влияе на продуктивността, но и подкопава устойчивостта на цели екипи и организации.
Младите на ръба
Най-силно засегната е възрастовата група между 18 и 24 години. Според проучването на AXA, 85% от младите хора изпитват признаци на тревожност, стрес или депресия, макар и в различна степен. Болничните поради ментални проблеми в тази група достигат 42%. Причините включват прекомерната употреба на социални медии, усещане за самота, липса на стабилност и страх от бъдещето.
„Има ясно изразено разделение между поколенията, младите са много по-засегнати от психични разстройства, и тенденцията се задълбочава“, добавя Коен. 44% от тях вече се самоопределят като хора с ментално заболяване, това представлява 12% повече над средното за общото население.
Разминаване между очаквания и реалност
Въпреки сериозността на проблема, работодателите често не предлагат адекватна подкрепа. Само 47% от участниците в проучването заявяват, че в тяхната компания има конкретни политики за ментално здраве. А 52% искат такава подкрепа, но не я получават.
„Компаниите трябва да бъдат по-активни. Когато има ясна комуникация, достъп до услуги и култура на разбиране, ефектът е реален – не само за служителите, но и за самите организации“, подчертава Нилс Райх, главен изпълнителен директор на AXA Global Health.
Позитивните примери включват гъвкаво работно време, дни за възстановяване, вътрешни програми за психологическа подкрепа, обучение на мениджъри за разпознаване на признаци на прегаряне, както и възможности за работа от разстояние.
Какво може да се направи?
Експертите са категорични: менталното здраве трябва да бъде стратегически приоритет за бизнеса. Европейската комисия препоръчва интегриране на менталното здраве във всички аспекти на трудовия живот, от дизайна на работните места до обучението на лидери и създаване на подкрепяща култура.
Сред конкретните препоръки са:
- Профилактични програми и редовни оценки на психосоциалния риск.
- Психологическа помощ, достъпна и анонимна.
- Политики срещу тормоз, дискриминация и прекомерно натоварване.
- Насърчаване на работния баланс и гъвкави условия.
- Включване на менталното здраве в общите политики по безопасност и здраве.
Работната среда се променя, но менталното здраве остава ключов, често пренебрегван компонент на устойчивостта и продуктивността. Без навременна реакция и реална подкрепа, компаниите рискуват не само загуба на служители, но и срив на доверието и културата си.
Време е менталното здраве да бъде прието не като лукс, а като основа на всяка здравословна, етична и успешна организация. Защото работата не трябва да ни разболява, а да ни развива.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
