Остеоартритът на тазобедредената става е прогресивно дегенеративно заболяване, което преминава през четири стадия.
С всеки следващ етап симптомите, като болка, скованост и ограничена подвижност на ставата се влошават постепенно, което изисква своевременна диагностика и адекватно лечение, пише Very well health.
Какво представлява остеоартритът на тазобедрената става
Остеоартритът е свързано с възрастта дегенеративно заболяване на ставите, което се причинява от прогресивното разрушаване на ставния хрущял. Често наричан „артрит от износване“, този тип артрит се характеризира с необратими промени в ставите, тъй като загубата на хрущял в крайна сметка води до триене на кост срещу кост. Когато това се случи, нормалният процес на костно ремоделиране, при който старата костна тъкан непрекъснато се разгражда и заменя с нови костни минерали, се нарушава.
С течение на времето костите на ставата стават деформирани и губят способността си да се движат плавно в ставната кухина. Тазобедрените стави, като носещи тежестта на тялото наред с гръбначния стълб и коленете, са особено уязвими към остеоартрит.
По неофициални данни, около 2 млн. българи страдат от остеоартроза или други ревматоидни заболявания. Въздействието на заболяването може да достигне 1-2% от БВП в страните с високи доходи, като разходите са свързани с директни здравни грижи, отсъствия от работа и ранно пенсиониране.
Стадий 1: Минимален (ранен артрит)
Първият стадий на остеоартрит, известен още като ранен артрит, е почти без симптоми и се характеризира с постепенна ерозия на ставния хрущял. Износването на тазобедрената става при този етап е все още минимално, но достатъчно, за да предизвика възпалителна реакция, докато тялото се опитва да поправи щетите. Хората с наднормено тегло са в повишен риск поради увеличеното натоварване върху тазобедрените стави.
При този стадий хрущялът все още е достатъчно здрав, за да функционира нормално, но с времето поправките стават все по-хаотични. Това води до образуването на костни израстъци, известни като остеофити или костни шипове. Повечето хора със стадий 1 често не подозират, че имат остеоартрит и може да изпитват само леки болки след дълъг ден с натоварваща физическа активност.
Стадий 2: Лек остеоартрит
Вторият стадий на остеоартрит се нарича лек и се характеризира с по-видими промени. На този етап костните шипове вече могат да се видят ясно на рентгенови снимки, но пространството между костите все още изглежда относително нормално. Въпреки това в самия хрущял настъпват драматични промени, ставата преживява процес на фибрилация, при който хрущялът започва да се разцепва и да развива области на разпокъсване.
Тези промени водят до по-изразени симптоми, които включват болка и дискомфорт в тазобедрената става, обикновено само от едната страна. Пациентите често усещат болка или слабост в ставата след натоварваща активност. Характерна е и ставната скованост, особено сутрин или след продължително седене, която постепенно намалява с движение.
Стадий 3: Умерен остеоартрит
Третият стадий на остеоартрит, наричан умерен остеоартрит на тазобедрената става, се характеризира със значителна загуба на ставен хрущял. С намаляването на пространството между костите, ставното възпаление се увеличава заедно с размера на костните шипове. В същото време фрагменти от колаген, един от основните структурни протеини в хрущяла, започват да се откъсват и да се смесват със синовиалната течност, която смазва ставата, което я прави по-лепкава и вискозна.
Докато този процес продължава, тялото реагира с още по-голямо възпаление, причинявайки подуване на тазобедрената става. Костните шипове започват да стържат срещу оголената кост и разрушения хрущял. Симптомите при стадий 3 включват болка в тазобедрената става при нормални дейности като ходене, бягане, клякане или коленичене.
Пациентите изпитват подуване на ставата при продължителна активност или стоене, както и скованост сутрин или след дълго седене. Характерни са пукащите, стържещи или пращящи звуци, наречени крепитация, когато тазобедрената става се движи. Често се усеща и захващане при движение на ставата, неравномерна походка или накуцване, както и нарастваща слабост в тазобедрената област.
Стадий 4: Тежък (напреднал) остеоартрит
Четвъртият стадий на остеоартрит, известен като напреднал или тежък остеоартрит на тазобедрената става, се характеризира с екстремна загуба на хрущял. Хроничното възпаление е допринесло допълнително за образуването на големи костни шипове и загуба на синовиална течност. При този стадий костта стърже директно срещу кост и функцията на ставата е сериозно компрометирана.
Опитите на тялото да се самолекува са довели до драматични промени в архитектурата на ставата, които практически елиминират нормалната й функция. Симптомите при стадий 4 включват постоянна ставна болка и скованост със или без движение, както и значителна загуба на обхвата на движение на тазобедрената става. Пациентите изпитват слабост в тазобедрената област или усещане, че ставата може да се срути под тях.
Често се появява болка в противоположната тазобедрена става, тъй като тя е принудена да компенсира засегнатата става. Наблюдава се изтъняване на мускулите в краката поради загуба на подвижност. Сънят често е нарушен поради постоянната болка, което допълнително влошава качеството на живот.
Диагностика и лечение според стадия
Стадият на остеоартрита на тазобедрената става се определя главно чрез образни изследвания като рентгенова снимка, компютърна томография (КТ) или магнитно-резонансна томография (МРТ). Точната диагностика е от съществено значение за предоставяне на подходящо лечение, което не само облекчава симптомите, но и помага за забавяне на прогресията на заболяването.
Лечение при стадий 1
При първи стадий основният фокус на лечението е превенцията, която включва избягване на дейности, които натоварват тазобедрените стави. Препоръчва се отказ от натоварващо бягане или изпълнение на клекове с тежки тежести. Важни мерки включват намаляване на теглото при наднормено тегло или затлъстяване, както и включване на нискоинтензивни упражнения в тренировъчния план.
Пациентите могат да обсъдят с лекаря си приема на безрецептурни добавки като глюкозамин и хондроитин. Някои изследвания предполагат, че те са полезни за остеоартрит на тазобедрената става, докато други не показват значими ефекти, затова е необходима консултация със специалист.
Лечение при стадий 2
Лечението при втори стадий е фокусирано върху облекчаване на симптомите и укрепване на мускулите, които помагат за стабилизиране на тазобедрените стави. Препоръчват се безрецептурни нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ) като ибупрофен или напроксен за облекчаване на артритна болка. Алтернатива е парацетамолът, който е по-безопасен за по-възрастните хора.
Важна част от терапията са упражненията за укрепване на тазобедрената става, включително упражнения за сгъване, разгъване и отвеждане на тазобедрената става. Физиотерапията, включваща мануална и масажна терапия, както и тренировка за походка и баланс, също е полезна. При наличие на остеоартрит на коляното могат да се използват ортези, тъй като дестабилизацията на коляното може да засегне позицията на тазобедрената става и да влоши симптомите.
Лечение при стадий 3
Хората с умерен артрит на тазобедрената става трябва да продължат със стратегиите за начин на живот, препоръчани за стадии 1 и 2. Допълнителните интервенции включват комбинирано използване на парацетамол и безрецептурни НСПВЛ за лечение на по-тежки епизоди на болка. При необходимост се предписват рецептурни НСПВЛ като целекоксиб.
Ефективни са и инжекциите с кортикостероиди в ставното пространство за дългосрочно облекчаване на болката. Хиалуроновата киселина също може да се инжектира в ставното пространство, процедура, известна като вискосуплементация, която увеличава ставната лубрикация и подобрява подвижността.
Лечение при стадий 4
Нехирургичните лечения при стадий 4 са насочени главно към забавяне на операцията за замяна на тазобедрената става. Това е необходимо, защото тазобедрените протези имат ограничен живот и повечето ортопедични хирурзи предпочитат да имплантират протеза, когато е най-вероятно тя да ви издържи до края на живота.
Междувременно лечението може да включва повтарящи се инжекции със стероиди или хиалуронова киселина, орални опиоидни обезболяващи и помощни приспособления за ходене като бастун, патерици или проходилка. Ако се препоръча операция, това може да бъде хирургия за преориентиране на тазобедрената става (остеотомия), която включва отстраняване на кост за подравняване на тазобедрената става в по-стабилна позиция и обикновено е опция за хора под 60 години.
При напреднал стадий често е необходима тотална замяна на тазобедрената става, процедура, при която увредената тазобедрена става се отстранява и се заменя с протезно устройство. Това е ефективно решение, което значително подобрява качеството на живот на пациентите.
Превенция и прогноза
Не всеки със стадий 1 или стадий 2 остеоартрит на тазобедрената става ще премине към стадий 3 или стадий 4. Всъщност, с подходящо лечение, човек със стадий 3 може да живее остатъка от живота си без допълнително прогресиране на заболяването. Дори да нямате остеоартрит на тазобедрената става, може да се наложи да предприемете превантивни мерки, ако имате рискови фактори за заболяването.
Тези фактори включват наднормено тегло или затлъстяване, диабет, фамилна история на остеоартрит, предишна травма на тазобедрената става или професия, която изисква вдигане на тежести или носене на тежки товари. Ключовите превантивни усилия включват поддържане на оптимално тегло с индекс на телесна маса между 18,5 и 24,9 чрез здравословна диета и подходящи упражнения.
Препоръчително е да се заменят високоинтензивните дейности като бягане с нискоинтензивни дейности, като плуване или колоездене, които намаляват натоварването върху тазобедрената става. При диабет е важно да се контролира кръвната захар чрез диета, упражнения и медикаменти (ако е необходимо). Използването на помощни устройства като количка за вдигане на тежки предмети също е полезна превантивна мярка.
От съществено значение е да се приема препоръчителната дневна доза калций - 1000 милиграма дневно за мъжете и до 1300 милиграма дневно за жените - за поддържане на здрави кости. Тези мерки могат значително да намалят риска от развитие на остеоартрит или да забавят неговото прогресиране при вече налично заболяване.
Своевременната диагностика и адекватното лечение според стадия на заболяването са от решаващо значение за контролиране на симптомите и забавяне на прогресията. С правилния подход и превантивни мерки много пациенти могат да поддържат добро качество на живот и да избегнат напредването към по-тежки стадии на заболяването.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
