Ако имате болка и тежест в дясното подребрие, ако не можете да понасяте мазни храни и ако усещате постоянно горчив вкус в устата, то вие най-вероятно имате проблем с храносмилането.
Какъв точно е той, ще ви каже всеки гастроентеролог, затова не отлагайте твърде дълго срещата си с него.
Системното преяждане е най-прекият път към увреждането на жлъчката и жлъчните пътища, твърдят специалистите. И обясняват, че за пълното преработване на храната черният дроб изработва специален секрет – жлъчен сок, който се натрупва в жлъчния мехур.
Веднага след като храната достигне до черния дроб, жлъчката се свива и така изтласква натрупания в нея по-рано сок. Той се изтича по малки канали към дванадесетопръстника, където участва в разграждането на мазнините и останалите нутриенти (хранителни вещества).
Ето защо жлъчката и жлъчните пътища трябва да са в добро здраве. Въпреки това в даден момент от живота и при определени обстоятелства те се възпаляват или в тях се образуват камъни.
Холедохолитиаза
Холедохолитиазата се характеризира с появата на камъни в жлъчния канал, обединяващ пътищата, идващи от жлъчния мехур и от черния дроб. Тя може да е първична (камъните са се образували в общия жлъчен канал – холедоха) или вторична (камъните първоначално са били в жлъчния мехур, но са се придвижили към холедоха).
Камъните в общия жлъчен канал могат да са холестеролни или пигментни. Първите се образуват поради повишени стойности на холестерола, завишен билирубин и т.н. Докато вторите се формират по-често при хора с цироза на черния дроб, различни хронични инфекции и други проблеми, свързани с храносмилането.
Специалистите обясняват, че дори и камъните от жлъчния мехур да бъдат премахнати, пациентите не са застраховани от появата на холедохолитиаза. Другите предразполагащи фактори са затлъстяването, консумацията на по-мазни храни, бременността, обездвижването и дори провеждането на неподходяща диета за отслабване.
Най-честите симптоми при това заболяване са жълтеницата, често повтарящата се болка в областта на жлъчката, периодичното повишаване на температурата и втрисането.
По всичко личи, че за разлика от камъните в жлъчния мехур, холедохолитиазата рядко остава безсимптомна. Ако се направи ехография на корема, ясно се вижда разширяването на холедоха. Рядко обаче се откриват камъчетата в него. Така или иначе при поставянето на диагноза холедохолитиаза лечението е хирургично. Камъните могат да бъдат отстранени и ендоскопски, което е по-щадящият вариант.
Холангит
Холангитът е остра или хронична бактериална инфекция, засягаща екстрахепаталните жлъчни пътища (каналите, намиращи се извън черния дроб). Възпалението в жлъчката може да дойде от червата, чрез кръвта или по лимфен път. То повишава налягането в жлъчните пътища, което способства за преминаването на патогени и развитието на гнойно огнище.
Класическите симптоми са болки в дясното подребрие, температура и жълтеница, а в много тежки случаи може да се прибавят шок и нарушено съзнание, уточняват специалистите. По думите им гнойното огнище е характерно при 40-50% от болните.
При тях, освен посочените вече оплаквания, се появява и увеличен черен дроб, който е болезнен при натискане. Възможно е също така да се развие тежък токсичен шок, съпроводен с остра бъбречна или чернодробна недостатъчност. Ако състоянието се подцени, завършва с изпадането в кома и смърт.
Диагнозата се поставя посредством кръвна картина. Прави се и ехография, която може да покаже запушване на жлъчните пътища, водещо до развитието на инфекцията. Взетите хемокултури пък целят да се изолира даденият причинител.
Въз основа на това изследване се определят медикаментите за провеждането на съответното лечение. Естествено, специалистите могат да използват и други образни методи за доказване на диагнозата. Всичко зависи от конкретния лекар и оплакванията на пациента.
Изключително важно е да се изключат заболявания като остър холецистит, остър алкохолен хепатит и други подобни, за да се може да се проведе най-адекватното и правилно лечение.
За да се избегне фатален край, се предприемат реанимационни мероприятия. От изключително значение е дренирането на жлъчните пътища, за да се намали налягането в тях, както и предписването на широкоспектърни антибиотици.
Холангиохепатит
Холангиохепатитът засяга жлъчните пътища, които са разположени в чернодробната пореста тъкан. Става дума за остра или хронична бактериална инфекция, причинена най-често от ГРАМ-негативни бактерии при запушването на каналите от камъни и туморни образувания. Самото инфектиране става по чревен, кръвен или лимфен път, уточняват специалистите.
По думите им в условията на тази инфекция налягането в жлъчните пътища се повишава чувствително. Създават се условия за преминаването на бактерии. И като краен резултат може да се развие много тежък сепсис – състояние, което е животозастрашаващо и съответно налага спешно лечение и реанимация, ако пациентът е изпаднал в кома.
Острите холангити имат различни стадии и степени на развитие, но в диагностичен план те се разграничават изключително трудно. Клиничната картина на заболяването е много характерна. Протича с болки в дясното подребрие, повишаване на температурата и пожълтяване на кожата и склерите (бялото на окото).
Важни са и симптомите, които съпровождат увеличения размер на черния дроб – като силната болка при натиск с пръсти в областта на дясното подребрие например. Общата отпадналост и интоксикацията се засилват, което води до появата на бъбречна недостатъчност (липса на урина и допълнително увреждане на организма, породено от задържането на азотни тела).
В крайна сметка се стига до тежки нарушения в съзнанието. Ако състоянието не се овладее, пациентът се поставя на апаратно дишане и се назначава съответната терапия.
Диагнозата се поставя с помощта на пълна кръвна картина и проверка на нивата на АСАТ и АЛАТ, както и на още няколко специфични показателя, свързани с дейността на черния дроб. Също така е важно да се вземе хемокултура, чрез която да се провери дали в организма циркулират бактерии ешерихия коли и т.н.
Спрямо получената антибиограма се назначава и антибиотичната терапия.
Ехографията подпомага диагнозата и тя се прилага на първо време, тъй като е най-практичният, бърз и лесен съвременен метод за образна диагностика. С нейна помощ може да се открие локализацията на запушването и да се огледа структурата на черния дроб, панкреаса и жлъчния мехур.
А с помощта на ендоскопско изследване пък може да бъдат обходени жлъчните пътища и да се открие мястото на тяхното запушване.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
