Жлъчнокаменната болест (холелитиаза) протича с формиране и отлагане на твърди маси, образуващи се в жлъчния мехур. Размерът на камъните варира — срещат се такива с размери на песечинка или значително по-големи.
Жените са по-склонни към образуване на жлъчни камъни.
Съществуват няколко вида камъни в жлъчката:
- Билирубинови (пигментни) — изградени са от билирубин, калциеви соли и малко количество холестерол. Цветът им е тъмен и често са много на брой.
- Холестеролови — те се срещат най-често. На цвят са от светли и жълтеникави до кафяви. Обикновено са единични.
- Смесени — обичайно причина за образуването им е наличието на инфекция, която засяга жлъчните пътища. Срещат се най-рядко от всички останали видове.
При голям брой хора заболяването може да протече безсимптомно. При част от пациентите е възможно да се развие лека симптоматика, която се отдава на причини като раздразнен стомах или преяждане. Част от неспецифичните симптоми включват лош дъх от устата, горчив вкус, гадене, тъпа болка в дясното подребрие и др. Когато жлъчен конкремент запуши жлъчния канал настъпва силна болка, наречена жлъчна колика.
Тя е внезапна, нетърпима, а интензивността ѝ може да варира. Влошава се при движение, кихане, кашляне или извършване на тежка физическа работа. Обикновено настъпва през нощта.
Камъните в жлъчката се образуват, когато холестеролът и билирубинът станат прекалено концентрирани. Това води до образуване на твърди кристали. Сред рисковите фактори за развитие на холелитиаза са:
- наднормено тегло;
- диета, богата на мазнини;
- фамилна предразположеност;
- бременност и др.
Диагнозата се поставя след подробен разпит на пациента и извършване на физикален преглед. Кръвните изследвания установяват повишени нива на билирубина, чернодробните ензими, белите кръвни клетки и някои специфични маркери на възпалението.
Провежда се и изследване на урина. От образните изследвания с най-голямо значение са ехографията, рентгенографията, компютърната томография, ядрено-магнитният резонанс. Ехографското изследване е ценен инструмент за определяне на разположението на камъка чрез оглед на жлъчния мехур и жлъчните пътища.
Някои от по-честите усложнения на заболяването включват:
- холангит — възпаление на жлъчните пътища;
- холецистит — възпаление на жлъчния мехур;
- панкреатит — възпаление на панкреаса;
- инфекции;
- обструктивна жълтеница — настъпва при запушване на чернодробните канали и др.
При безсимптомно протичане пациентът може да се наблюдава и проследява на определен времеви интервал. Леките форми се повляват добре от ограничаване на консумацията на мазни и пържени храни и прием на медикаменти за разграждане на холестероловите конкременти.
При усложнените форми се предписва подходяща медикаментозна терапия, а е възможно да се прибегне и до хирургична интервенция.
Тя цели отстраняване на камъка или премахване на целия жлъчен мехур. Ако операцията е невъзможна, може да се използва екстракорпорална литотрипсия. Това е процедура, която разбива камъните в жлъчката чрез звукови вълни, подпомагайки по-лесното им преминаване през жлъчните канали.
Източници:
