Болестите на храносмилателната система предизвикват у нас сериозен дискомфорт и често влошават ежедневието ни (особено през зимата, когато храната е по-тежка, мазна и солена).
Те са причинени от различни фактори и обхващащи редица органи, обясняват гастроентеролозите, обясняват гастроентеролозите.
Храносмилателната система включва в себе си голяма група от органи, които са свързани помежду си както морфологично, така и функционално. Тя се простира по цялата дължина на тялото, като стартира от устата и приключва с ануса.
Извършва множество дейности, благодарение на които тялото ни получава нужните хранителни вещества. Всичко това се случва благодарение на придвижване на различните продукти през храносмилателния канал, механичното им раздробяване, финото им химическо смилане и разграждане, преминаването им в кръвоносната система и освобождаването на неупотребените количества под формата на изпражнения.
Най-общо казано, тази удивителна система в човешкото тяло се състои от храносмилателен канал и допълнителни жлези (слюнчени жлези, черен дроб, задстомашна жлеза). Храносмилателният канал започва от устата и завършва с ануса. По своето протежение той се разширява, стеснява и образува множество извивки.
Болестите на храносмилателната система се изучават от гастроентерологията, която заедно с хепатологията принадлежи към най-големия раздел на вътрешните болести. От една страна, в нея участват много органи, които са свързани функционално помежду си, а от друга – има различни болести, които могат да ги засегнат.
Това прави системата сложна, а заболяванията трудни за диагностициране от хора, които не са тесни специалисти. Проблемът идва от това, че симптомите често са сходни, а болката в корема е твърде обща.
Болести на устната кухина, слюнчените жлези и челюстите могат да бъдат вродени или придобити, както и възпалителни, травматични или дегенеративни. Тук се включват различни нарушения в никненето и развитието на зъбите (хипердонтия, анодонтия, петнисти зъби и т.н.).
Често срещано заболяване на устната кухина е и кариесът. Той представлява прогресивно, дистрофично заболяване на твърдите зъбни тъкани. Кариесът може да бъде на дентина, емайла и цимента и завършва с дефект в архитектониката на зъба.
Сред другите болести на твърдите зъбни тъкани са ерозия, абразия, хиперциментоза, анкилоза, отлагания върху зъбите и други.
В устната кухина могат да бъдат регистрирани и заболявания на пулпата и периапикалните тъкани (пулпит, некроза, дегенерация, периапикален абсцес, радикуларна киста и т.н.). Острият и хроничен гингивит, острият перидонтит и пародонтозата са едни от най-често срещаните проблеми в тази част на храносмилателната система.
Проблеми могат да се появят и при слюнчените жлези. Характерни за тях са заболявания като атрофия, хипертрофия, сиаладенит, абсцес, фистула, мукоцеле и други. А когато говорим за езика – при него най-често се срещат глоситът, атрофията или хипертрофията на папилите.
Изброените дотук диагнози са в полезрението на стоматолозите и лицево-челюстните хирурзи. Работата на гастроентеролозите започва от хранопровода, минава през стомаха и завършва с дванадесетопръстника. Тук има други групи болести, които често са трудни за диагностициране.
Двете най-често срещани заболявания в горната част на тази система засягат хранопровода – това са гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) и езофагит. Езофагитът е остро или хронично възпаление на хранопровода, докато ГЕРБ представлява връщане на киселини от стомаха към хранопровода.
Сред другите заболявания, които могат да се срещнат в тази част на тялото, са дивертикул на хранопровода, перфорация, язва, дискинезия, непроходимост и други. Увреждане на хранопровода може да настъпи и при туберкулоза.
Язвата на стомаха и на дванадесетопръстника се среща сравнително често. Най-общо казано, това е остра или хронична форма на лезия на лигавицата. Обикновено състоянието протича със силна болка, гадене и повръщане, подуване на корема, загуба на апетит и т.н.
Добре би било да се знае също така, че язвата на стомаха е заболяване, което може да се превърне в злокачествено, т.е. не бива да се подценява. При някои пациенти могат да се срещнат и язви по тънките черва, макар това да е много рядка диагноза, уточняват гастроентеролозите.
Гастритът пък е възпаление на лигавицата, което засяга по-често дванадесетопръстника, отколкото стомаха. За разлика от язвата, при гастрита лигавицата не е толкова увредена. Освен това причините за болестта са други – като се започне от ежедневен стрес и се стигне до преяждане с люти, мазни или силно подправени храни. Острата форма протича с болка в слънчевия сплит, лош дъх в устата, леко втрисане, гадене и повръщане, докато симптомите при хроничната са чести оригвания, киселини и засилване на апетита.
Хората често имат проблеми и с апендикса, който се възпалява и създава сериозен дискомфорт. Среща се както остра форма на болестта, така и хронична:
- Острото възпаление на апендикса може да протече без усложнения или да прерасне в дифузен перитонит с перфорация или с абсцес.
- При дълготрайно поддържане на възпалителен процес е възможно да се развие хроничен апендицит, при който се наблюдават възпалително-деструктивни промени.
Други болести, които могат да се развият, са хиперплазия или увеличаване размерите на апендикса, отлагане на камъни или конкременти, дивертикули и фистули на апендикса.
Херниите са друга група заболявания на храносмилателната система. Те представляват вродено или придобито разтваряне на коремната стена, през което излизат части от тънките черва или други коремни органи. Това са по-честият вид външните хернии. При вътрешните обаче коремните органи навлизат в т.нар. перитонеални рецесуси.
Хернията е изградена от херниален пръстен, сак и съдържимо. Причините, които могат да доведат до образуване на херниите, са анатомични особености, слабост на коремната стена и съединителната тъкан, физическо напрежение, повишено вътрекоремно налягане и т.н.
Според локализацията им те се разделят на ингвинална, феморална, пъпна, вентрална, диафрагмална и други абдоминални хернии. Обикновено не дават клинична изява, но може да се появи болка и дискомфорт в областта на херниалния сак. При инкарцерациа (заклещване) на хернията се налага оперативна намеса.
Неинфекциозни ентерити и колити могат да бъдат групирани в друг голям раздел от болести на храносмилателната система. Най-общо казано, те представляват възпалителни заболявания на храносмилателната система с неизяснена етиология.
Болестта на Крон е невъзпалително, неспецифично, хронично възпаление на дебелото и тънкото черво, но може да засегне и всяка друга част от стомашно-чревния тракт. Клинично протича с болка в корема, диария, гадене, повръщане, задръжка на газове.
Улцерозният колит, който се среща сравнително често, е гнойно възпаление с множество ерозии и язвени лезии, които лесно кървят. Клинично се изявява с воднисти изпражнения, в които има кръв, гной и слуз. Други неинфекциозни колити и ентерити могат да бъдат и радиационни, алергични, токсични, алиментарни и други. Диагнозата се поставя от специалист, тъй като се налага провеждането на изследвания.
Другите болести на червата, включени в този голям раздел, са острите и хроничните съдови заболявания на червата. Те водят до нарушен кръвоток към чревната стена, причинен от тромбоза или емболия. Клиничната картина варира много в зависимост от обширността на засегнатите зони и от продължителността на исхемията.
