Милиони хора по света живеят с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), без дори да подозират за него. Болестта се развива бавно и тихо, симптомите в ранните етапи почти липсват, а увреждането на бъбреците продължава.
Стадиите на хронично бъбречно заболяване са пет, от лека дисфункция до пълна бъбречна недостатъчност, изискваща диализа или трансплантация. Разберете как се определя всеки стадий, какви симптоми да наблюдавате и какви са възможностите за лечение.
Как се определят стадиите на хронично бъбречно заболяване?
За да класифицират увреждането на бъбреците, лекарите използват два ключови теста:
- Скорост на гломерулна филтрация (eGFR) – кръвен тест, който показва колко добре бъбреците филтрират кръвта за 1 минута. Нормалната стойност е около 100 mL/min.
- Албумин-креатининово съотношение в урината (uACR) – показва дали протеин изтича в урината, което е признак за увреждане на бъбреците.
За поставяне на диагноза тестовете трябва да се повторят и да покажат увреждане в продължение на поне 3 месеца.
5-те етапа на хроничното бъбречно заболяване
Стадий 1 – Лесно пропускан, но важен
При стадий 1 бъбреците функционират на над 90% (eGFR > 90 mL/min). Увреждането е минимално и бъбреците успяват да се адаптират. Симптомите обикновено липсват, а заболяването най-често се открива случайно при рутинни изследвания, например при проследяване на диабет или хипертония.
Според Националния институт по диабет и храносмилателни и бъбречни болести на САЩ, диабетът и хипертонията са водещите причини за хроничното бъбречно заболяване и пациентите с тези заболявания трябва да се изследват редовно.
Препоръки: контрол на кръвната захар и кръвното налягане, балансирана диета, отказ от тютюнопушене и редовна физическа активност.
Стадий 2 – Все още без тревожни симптоми
Бъбреците функционират между 60–89% (eGFR 60–89 mL/min). Много пациенти все още нямат оплаквания, но е възможно да се появят чести инфекции на пикочните пътища, отоци по ръцете и краката или кръв в урината.
Ранното лечение на подлежащите причини, особено диабет и хипертония, може значително да забави прогресията.
Стадий 3 – Първата реална диагноза
Стадий 3 се разделя на 3А (eGFR 45–59 mL/min) и 3Б (eGFR 30–44 mL/min). Именно тук бъбреците вече не филтрират достатъчно добре и отпадните продукти започват да се натрупват в тялото.
Стадий 3 е първият, при който eGFR тестът самостоятелно може да открие хроничното бъбречно заболяване.
Симптоми: умора, болки в гърба, отоци, нарушения на съня, сърбеж, промени в уринирането.
Усложнения: анемия, костно заболяване, хипертония.
Лечение: Специалистите препоръчват диетични промени, ограничаване на натрий, калий и фосфати. Може да се предпишат ACE инхибитори, диуретици и добавки за анемия. Консултацията с нефролог е силно препоръчителна.
Стадий 4 – Критичен момент
При стадий 4 бъбречната функция е между 15–29% (eGFR 15–29 mL/min). Натрупването на токсини и течности е значително, а рискът от сърдечно-съдови усложнения и инсулт нараства рязко.
Тревожен факт: според данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), 40% от хората с тежко намалена бъбречна функция не знаят, че са болни.
На този етап е задължително да се обсъди с лекар подготовката за диализа или бъбречна трансплантация, включително възможна метаболитна ацидоза и нейното лечение с орален бикарбонат.
Стадий 5 – Бъбречна недостатъчност
Стадий 5, известен като крайна бъбречна недостатъчност, се поставя при eGFR под 15 mL/min. Натрупването на отпадни вещества и токсини е животозастрашаващо. Без диализа или трансплантация продължителността на живот е само няколко месеца.
Симптоми: задух, обърканост, силна слабост, гадене и повръщане, почти пълна липса на апетит.
Видове диализа:
- Хемодиализа – провежда се около 3 пъти седмично в диализен център или у дома след специално обучение. Кръвта се пречиства чрез апарат, наречен „изкуствен бъбрек".
- Перитонеална диализа – чрез катетър в коремната кухина се влива диализен разтвор, който след няколко часа се изтегля. Процедурата се повтаря многократно дневно.
Бъбречната трансплантация е единственото лечение, което може да възстанови нормалната функция. Донорите могат да бъдат живи или починали. След трансплантация пациентите приемат имуносупресори доживот.
Стадиите на хронично бъбречно заболяване отразяват постепенното отслабване на бъбречната функция, от лека дисфункция до пълна недостатъчност. Ранната диагноза е от решаващо значение.
Хората с диабет, хипертония или фамилна история на бъбречни проблеми трябва редовно да проследяват нивата на eGFR и уACR. Контролът на подлежащите заболявания, спазването на бъбречна диета и навременната консултация с нефролог могат значително да забавят прогресията и да запазят качеството на живот.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
----------------------------------------------
Източници
- Healthline. Стадии на хронично бъбречно заболяване. (2024).
NHS. Хронично бъбречно заболяване. (2023).
CDC. Инициатива за хронично бъбречно заболяване. (2023).
Kidney.org. Факти за метаболитна ацидоза и хронично бъбречно заболяване. (б.д.).
Kidney.org. Домашна хемодиализа. (б.д.).
NCBI. Как прогресира хроничното бъбречно заболяване? (2018).
NIDDK. Бъбречна недостатъчност. (б.д.).
Kidney.org. Стадии на хронично бъбречно заболяване. (б.д.).
American Kidney Fund. Стадии на бъбречното заболяване. (2022).
