До скоро терминът сексомания беше непознат. Но лекари и от Европа, и от САЩ са установили, че това е наистина сериозно заболяване, от което страдат повече от 37 милиона души по света, което е 1% от пълнолетното население. Или иначе казано, един на всеки 100 души е с непрекъснат нагон.
Точна статистика за болните от сексуална зависимост няма, но пък напоследък се увеличава броят на специалистите, които се занимават именно с това заболяване.
Интересно е, че в миналото сексоманите са били предимно мъже на възраст 40-50 години. Сега обаче от този проблем се оплакват подрастващите и дори старците. Има и немалко жени.
Причините за сексуалните разстройства могат да бъдат различни при всеки. Те биват хормонални или такива, които настъпват в организма с остаряването.
Соматичните заболявания, емоционалните преживявания, стресът и психичните травми също водят до проблеми в интимността.
Кой страда от сексомания?
Доскоро малцина са се обръщали към лекар с такива оплаквания и дори не смятали, че това е сериозен проблем. Но все по-често и все повече хора търсят специалист с оплакването, че тяхната сексуална зависимост и постоянната им страст към плътски удоволствия им пречи да живеят и работят нормално.
Установено е, че сексоманите са хора с традиционна сексуална ориентация или пък гейове с натрапчиво и безпричинно влечение към полови контакти, каквото и да става. Тези хора стигат дотам, че могат да се откажат от храна и вода в името на плътските си удоволствия.
Главен симптом на заболяването е неудържимото желание на пациентите да осъществят полов акт, обясняват психолозите. И допълват, че това желание често е необяснимо.
Интересен факт е обаче, че в повечето случаи от сексомания страдат хора с творчески професии, които обясняват своето необуздано желание с емоционално разтоварване и търсене на креативни идеи.
Повечето болни се оплакват от проблеми в семейството или от настъпил след това развод. Мнозина въртят безброй връзки на работното си място, което от своя страна води до загубата на концентрация и неспособност да се справят със служебните си задължения. В повечето случаи те дори губят работата си.
Според специалистите, проблемът при сексоманите е същият като при наркоманите – те изпитват необходимост да поддържат високо ниво на допамин в организма си. Допаминът е вещество, което стимулира участъка на мозъка, отговарящ за удоволствието.
Сексомания или хиперсексуалност?
Нимфоманията е по-обширно понятие от хиперсексуалност. В него се включват две състояния. Първото е сексоманията (хиперсексуалност) - усилено влечение към полов акт. А второто е хиперпотенцията – повишена способност към многократно преживяване на оргазъм. Тези два вида нимфомания могат да се съчетават.
Лечението на нимфоманията е работа на психиатър-сексопатолог, но преди това човек трябва да се консултира с гинеколог или ендокринолог. Повишеното либидо може да се окаже симптом на заболяване, свързано с повишено производство на хормони.
Два са начините, по които може да се повлияе на усиленото полово влечение – чрез назначаване на психотропни препарати или чрез хормонална терапия, насочена към намаляване на колебанията на половите хормони.
Хиперсексуалността е явление, което не може да се отнесе към определена възрастова група. Това разстройство е много индивидуално и може да засегне хора на всякаква възраст.
Най-важното е жените, които страдат, да не се опитват да се справят с проблема сами и да не се стесняват да го споделят с лекар. Ако либидото им създава дискомфорт, те трябва да се консултират с лекар – за начало с психотерапевт.
При необходимост той ще им назначи изследвания при други тесни специалисти – като гинеколог или уролог.
Какво е лъжефригидност?
Много често дамите си задават и обратния въпрос: „Защо нямат никакво желание за секс?”. От гледна точка на психолозите малцина са тези, които страдат от истинска (органична) фригидност. Има редица проучвания, които показват, че от всички дами с подобни оплаквания само 5% са фригидни, при останалите 95% от случаите става дума за лъжефригидност или дисгамия, както се нарича още състоянието.
Специалистите уточняват, че при дисгамия жената по принцип е способна да изпита оргазъм, но не стига до него заради неумението и на двамата партньори да намерят адекватен начин за постигането на взаимно удовлетворяване. Често се среща психогенна фригидност. Тогава жената с нормален и дори повишен сексуален нагон може да бъде блокирана от грубите действия на партньора си, особено в началото на съвместния живот.
Причина за психогенната фригидност може да бъде и страхът от нежелана бременност, срамежливост поради пуританско възпитание, неподходяща обстановка. Понякога тази форма на фригидност минава без всякакво лечение, а само след разговор със сексолог.
Сексуална несъвместимост – що е то?
Колкото и странно да прозвучи на мнозина, има двойки със сексуална несъвместимост. Каква е обаче причината за това, след като извън леглото партньорите си подхождат идеално?!
Според сексолозите тези двойки обикновено имат различни темпераменти, различно възпитание и отношение към секса, различни разбирания за допустимо и за разнообразие, за позволено и непозволено... Или иначе казано, те са прекрасни приятели, но не изпитват желание за интимност един с друг.
Този проблем се коригира с помощта на сексолог. Щом между двамата има взаимна любов, разбиране и доверие, общи интереси и възгледи, те могат да се научат да си доставят взаимно удоволствие. А не да се комплексират по повод различните си темпераменти или да търсят интимност извън връзката си.
Къде е границата между нормата и патологията?
Ако жената има потребност от два оргазма на денонощие и ги получава без усилие, то тя няма никакъв здравословен проблем и няма абсолютно никаква нужда от лечение. Но ако сексуалната ненаситност се проявява като асоциална и дори опасна за околните, намесата на лекар е наложителна.
Причините за патологичната хиперсексуалност често са хормонални нарушения и органични заболявания на мозъка – невроинфекции, травматични и съдови поражения в главния мозък, тумори на мозъка, наркотични интоксикации.
Всички тези състояния имат свои специфични и неспецифични симптоми. Ето защо, ако човек има някакви притеснения, трябва да се консултира със специалист.
При кого по-често има сексуални отклонения?
При някои типове личност (истероиден или епилептоиден) действително по-често се наблюдава хиперсексуалност. В случай на истероиден тип (особено ако става дума за момиче в подрастваща възраст), трябва да се знае, че то търси не толкова секс, а любов, признание и обожание.
Тийнейджърката обикновено си мисли: „Правят секс с мен, значи ме обичат”. Това обаче не е точно така. Епилептоидните личности пък често са сексомани по природа поради специфични промени в структурата на мозъка.
Това е вродена особеност, а може да бъде и придобита при определени условия (психологическа травма от детството, понижена самооценка и т.н.). Всички тези фактори играят роля при формирането на сексуалността.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
