Всички искаме да притежаваме добра памет, свеж ум и отлични когнитивни способности. Но често пъти не се замисляме за последиците, които навиците ни оказват върху нашия мозък.
Неслучайно той изпълнява ролята на контролен център на процесите в цялото тяло. Недоспиването и артериалната хипертония са два от факторите, които го състаряват преждевременно.
Липсата на сън се определя като състояние, при което човек или не спи достатъчно дълго, или е възпрепятстван от получаването на пълноценна и качествена почивка. Когато продължава дълго време, това състояние предизвиква различни симптоми, които се отразяват неблагоприятно върху живота на човека.
В дългосрочен план е възможно да се засегне сериозно здравето – настъпва изява или влошаване на вече съществуващи здравословни проблеми.
Артериалната хипертония е често срещано сърдечносъдово заболяване, при което кръвното налягане е трайно повишено над 130/85 mmHg, а според най-новите критерии за наличие на болестни изменения говорим, когато тази стойност е по-висока от 120/80 mmHg.
Според актуално проучване, когато спим по-малко от шест часа на денонощие, ние повишаваме риска от настъпване на когнитивни увреждания и артериална хипертония.
Връзката между съня и кръвното налягане е установена отдавна. Експертите са категорични, че безсънието води до настъпване на патологични процеси в организма, които повишават стойностите на налягането върху стените на кръвоносните съдове. Нарушава се тяхната еластичност, повишава се сърдечният дебит, задържа се натрий.
Липсата на почивка се възприема от тялото като своеобразен стресор, което предизвиква ответна реакция – отделят се хормони на стреса (адреналин и кортизол). Именно те предизвикват пикове в стойностите на кръвното налягане.
То спада с 10% в момента на заспиване, а по-кратката продължителност на съня може да елиминира този спад. Важно е да се отбележи, че хората, които спят по-малко, но въпреки това поддържат кръвното си налягане в оптимални граници, нямат нарушения в нормалното функциониране на мозъка.
Възможно е артериалната хипертония да причини заболяване на малките мозъчни съдове, което повишава риска от настъпване на инсулт. То представлява състояние, при което мозъчната тъкан се уврежда, а различните структури атрофират.
Заболяването на малките съдове може да причини образуване на лезии в бялото мозъчно вещество и да редуцира както неговия, така и обема на сивото вещество.
Проучване, което обхваща 682 лица над 40-годишна възраст, без данни за деменция или инсулт, не открива връзка между продължителността на съня и умствените способности, с изключение на засягането на обема на сивото мозъчно вещество – по-краткият сън води до по-голям обем на тази структура.
След това учените изследвали ефекта на продължителността на съня върху когнитивното здраве, но този път разделили участниците в две групи – с нормално и с високо кръвно налягане. В този случай те доказали, че времетраенето на съня оказва пряко влияние върху когницията, но само при лицата с артериална хипертония. Изследването е проведено в рамките на една нощ, така че данните могат да не отразяват адекватно дългосрочните изменения в моделите на съня.
Друго проучване доказва, че всеки 5 mmHg над нормата за систолно кръвно налягане се равнява на приблизително 1 година повече над актуалната ни възраст. Преждевременното стареене на мозъка е рисков фактор за развитие на невродегенеративни заболявания като болест на Алцхаймер, деменция и др.
Според трето изследване хората, страдащи от нарушения на съня през 30-те и 40-те си години, проявяват склонност към проблеми с паметта в по-късен етап от живота си.
Но по колко часа трябва да спим всяка нощ, за да се чувства тялото ни добре? Оказва се, че универсален отговор на този въпрос липсва – различните хора показват известни различия в необходимото им количество сън.
Въпреки това за повечето възрастни прекарването на поне 7-8 часа от денонощието в леглото се оказва оптимално време за разтоварване на тялото.
Положителният ефект на добрия сън далеч не се изчерпва с поддържането на нормално кръвно налягане и съхраняването на мозъчния капацитет.
Добрата почивка ни помага да:
- възстановим нивата си на енергия, за да бъдем жизнени и продуктивни през деня;
- подобрим концентрацията и представянето си на работното място или в училище;
- понижим риска от развитие на тревожни разстройства и депресия;
- стимулираме правилно растежа и физическото си развитие (особено при децата);
- се радваме на добро настроение през деня.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
