Депресията е психологично състояние, което протича с понижено настроение, забавен мисловен процес и липса на желание и инициативност.

Снимка: iStock

Може да се наблюдава във всички възрасти и е по-честа при хората, които живеят в гъстонаселени градски райони. Не е задължително депресивното поведение да бъде изява на психично разстройство.

Причините за развитие на депресия в смисъл на патологична тъга (ендогенна депресия) са много комплексни и включват влиянието на генетични, биологични и екологични фактори. Гените допринасят за предразположението на индивида към състоянието, но сами по себе си не могат да бъдат посочени като единствената причина за възникването му.

Биологичните фактори, благоприятстващи изявата на депресивните синдроми, са свързани с анатомични особености в мозъка на засегнатите и нарушения в баланса на мозъчната химия като например по-малък размер на хипокампа, по-малък брой серотонинови рецептори или повишена продукция на хормона кортизол.

Факторите на околната среда включват прием на някои лекарства, преживяно насилие в миналото, смърт на любим човек, чести конфликти в семейството, злоупотреба с наркотици и алкохол, наличе на хронични заболявания и др.

Чувството на тъга е нормална част от човешките преживявания и поради тази причина е от особено значение да съществуват обективни кретирии, които да разграничават нормалния емоционален отговор от патологичната тъга.

За поставяне на диагноза „депресивен епизод“ е необходимо наличието на някои от следните симптоми: депресивно настроение, загуба на интереси, загуба на способността за изпитване на удоволствие или радост, лесна умора и спад на активността.

Снимка: iStock

Засегнатите страдат от нарушения във вниманието и концентрацията, имат понижена самооценка и са песимистично настроени към бъдещето. Чувстват се виновни и често са сполетявани от мисли за самоубийство. Страдат от нарушения в съня и имат понижен апетит, което води до загуба на тегло.

Външният им вид е занемарен, изразът на лицето – тъжен.

Депресията се проявява в различни форми: тя може да бъде остра, да включва тревожност, или да е реакция към стресова ситуация като раздяла.

Други форми са следродилната депресия, депресията в напреднала възраст, психотичната депресия, атипичната депресия и депресията, свързана с хронични заболявания или злоупотреба с вещества.

Съществуват и случаи на депресия в рамките на биполярно разстройство, където тя е само една част от цялостната симптоматика на състоянието.

Острата депресия протича с дискретни епизоди, обикновено непровокирани от стрес. Някои психиатри определят това състояние като меланхолия.

Депресията след прекарана травма в детството се развива поради настъпили в резултат на травмата промени в мозъка. Те правят засегнатите по-податливи на действието на стреса. В някои случаи емоционалната травма може да провокира изявата на посттравматично стресово разстройство.

Следродилната депресия е друга честа форма на болестта. Нарича се още постпартална депресия. Настъпва през първите три месеца след раждането. Точната причина за развитието ѝ все още не е напълно установена, но се смята, че фактори като физиологичното понижение на прогестерона и естрадиола в този период, както и липсата на подкрепа или нежелана бремнност могат да отключат постпартална депресия.

Психотичната депресия е сериозно състояние, което настъпва като резултат от неочаквана раздяла, загуба на работно място, смърт или катастрофа. Засегнатите има халюцинации, чиито смисъл е свързан с типични за засегнатия теми.

Снимка: iStock

Депресия може да се развие и в рамките на друго психично разстройство като биполярното разстройство и обикновено са наблюдава при пациенти, които имат предшестващи епизоди на мания (състояние на повишена възбуда, при което човек изпада в крайно приповдигнато настроение и еуфория). Манията, комбинирана с депресивни симптоми, се нарича смесена мания.

 Клиничната картина на депресията се доминира от потиснато настроение (дистимия), понижена активност, загуба на енергия, отпадналост, неспособност за изпитване на удоволствие (ахедония), безсилие, нарушения в съня.

Болните се въртят в леглото, будят се често, отслабват, събуждат се рано. Ранното събуждане е признак за по-тежка депресия. Депресията се проявява и с различни видове негативни мисли.

Пациентите се чувстват безполезни и ненужни и смятат, че не могат да се справят със своите задължения и отговорности. Появяват се песимистични мисли, които често са ориентирани към бъдещето. Те са свързани с обреченост, провал или фалит и могат да прераснат в идеи и планове за самоубийство.

Наблюдават се изразени промени в психомоториката. Движенията на болните са забавени; могат да стоят с наведена глава и скръстени ръце. Говорът и движенията са забавени, може да се наблюдава раздразнителност и напрегнатост.

Диагнозата се поставя от психиатър след снемане на детайлна анамнеза и внимателна оценка на състоянието на болния. Основен клас медикаменти, които се използват за лечение на депресията, са антидепресантите. Те коригират дисбаланса на различните невротрансмитери в мозъка и по този начин повлияват емоциите и настроението.

Лечението започва с ниска доза, която с течение на времето се увеличава до достигане на оптималната за засегнатия доза. Терапията е строго индивидуална, като лекарят може да назначи провеждане на допълнителни изследвания в зависимост от състоянието на засегнатия. Болният може да се подложи и на психотерапия.

Не съществува ефективен начин за профилактика на ендогенната депресия. Със сигурност обаче овладяването на ежедневния стрес, търсенето на помощ от семейството и близките в трудни моменти и обръщането към специалист при поява на първите симптоми на болестта, са стъпки, които могат значително да повлияят развитието и лечението на депресията.

Източници: