В последният уикенд на октомври стрелките на часовника се върнаха назад с един час. Обещанието за допълнителен час сън звучи примамливо, но сега, два дни по-късно, много хора се чувстват уморени, раздразнени и дезориентирани.
Проблемът е, че докато часовникът на стената показва новото време, вътрешният биологичен часовник все още живее в миналата седмица, пише Independent.
Какво се случва в тялото ни
Когато часовниците се местят, в тялото ни настъпват сложни биологични процеси. В събота вечерта организмът започва да отделя мелатонин, ключов хормон за регулиране на съня. Той се натрупва в кръвта и след няколко часа достига максимална концентрация, преди постепенно да намалее до сутринта.
Важно е да се разбере, че мелатонинът не ни приспива директно. Той по-скоро действа като напомняне, сигнализирайки че времето за сън наближава. Дори кратко излагане на обикновена електрическа светлина може да забави или дори да спре този сигнал.
Успоредно с нарастването на мелатонина, топлината, генерирана от вътрешните ни органи, достига най-високото си дневно ниво, последвано от спад, още един сигнал за сън. Затова топлата вана преди лягане може да ни помогне да заспим по-лесно.
Здравните рискове от промяната на времето
Докато есенната промяна изглежда по-безобидна, пролетното преместване на часовниците има документирани здравни последици. Изследванията показват тревожни закономерности:
Сърдечно-съдови проблеми: През 2014 г. американски учени установяват увеличение на хоспитализациите заради сърдечен инфаркт в понеделника след пролетната промяна на часа. Подобни резултати са потвърдени в Швеция, Хърватия, Германия, Бразилия, Финландия и Мексико. Мета-анализ показва, че сърдечните атаки нарастват средно с 4% след въвеждането на лятното часово време.
Инсулти: Броят на инсултите се увеличава в седмиците непосредствено след смяната на времето.
Пътнотранспортни произшествия: В САЩ фаталните автомобилни катастрофи нарастват с 6% в седмиците след пролетната промяна, което изследователите свързват с липсата на един час сън.
Психично здраве: Промяната към лятно часово време влошава разстройствата на настроението, депресията, тревожността и злоупотребата с вещества.
Защо промяната е толкова проблематична?
„Ако позволим на вътрешните ни циркадни часовници да действат сами, те естествено се синхронизират с цикъла светлина-тъмнина. Проблемът възниква, когато започнем произволно да дефинираме времето въз основа на часовник,“ обяснява професор Дейвид Рей от Оксфордския университет.
Пролетната промяна е по-трудна за отганизма от колкото есенната, защото има повече светлина вечер по време на лягането, което пречи на производството на мелатонин и затруднява заспиването. По-тъмните утрини също означават, че хората се събуждат преди да са имали възможност да се разбудят естествено.
Кой е най-застрашен?
Смяната на часовото време най-силно засяга хората, които работят на смени. Изследванията показват, че те имат значително по-високи нива на психични и физически заболявания, включително диабет, затлъване, коронарна болест на сърцето и рак. Средно те живеят и по-кратко, пише BBC.
Дори хората, които живеят в западните краища на часовите зони, са изложени на повишен риск от същите заболявания, тъй като телесният им часовник е постоянно несъгласуван с почти един час.
"Дори един час носи определен риск, и разбира се, ако го приложите към цяло население, дори с малък риск, приложен към 60 милиона души, ще породите доста заболявания, които са напълно избежими," предупреждава професор
Поне есенната промяна не изглежда толкова вредна за здравето, колкото пролетната. А за някои хора, особено онези, които естествено са "нощни птици", допълнителният час сън може да бъде полезен, поне временно.
Въпреки това експертите са категорични: биологичният и реалният часовник се нуждаят от дни, за да се синхронизират отново след всяка промяна.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
