Затлъстяване

Затлъстяването е хронично многофакторно заболяване, което се развива като последствие от редовен прекомерен енергиен прием, вследствие на превишаване на количеството на изразходваната енергия и складирането ѝ под формата на мазнини в мастната тъкан.

През последните години честотата на затлъстяването в световен мащаб се е увеличила между 10 до 40% в повечето европейски страни.

Затлъстяването е свързано с три основни фактора, които оказват влиянието си едновременно върху енергийния баланс на организма. Те са генетични, свързани с храненето и свързани с двигателната активност.

Около 80% от вариациите в телесната маса са свързани с наследствеността. Гените ни определят скоростта на метаболизма и разпределението на мастната тъкан. Това дали тя се натрупва предимно в горната или в долната част на тялото също зависи от собствения ни генетичен код.

Храната, която консумираме, е следващият важен фактор, който определя дали качваме килограми. Мазната храна засища слабо, което води до склонност към преяждане и приемане на междинни хранения. Ако бъде изядено голямо количество храна наведнъж, теглото рязко се покачва.

При този случай говорим за състояние, известно като адаптивна хиперлипогенеза при еднократно хранене, в резултат на която преобладаващото количество от приетите с храната въглехидрати и масти се отлагат в мастните депа.

Съвременният начин на живот, включващ намалена до липсваща физическа активност допринася допълнително за несъответствието между вноса и разхода на енергия и натрупването на масти.

Други фактори за развите на наднормено тегло и затлъстяване са някои ендокринни заболявания като хипотиреоидизъм и синдром на Кушинг, стрес и други психологически фактори (оказват влияние при формиране на хранителните навици) и прием на някои медикаменти.

В зависимост от начина, по който се разпределя мастната тъкан, затлъстяването бива андроидно (централно, ябълковидно), при което мастната тъкан се натрупва в областта на корема и гиноидно (крушовидно), при което мастите се натрупват основно в областта на ханша и бедрата.

Андроидното затлъстяване и по-характерно за мъжете, а гиноидното - за жените. Също така андроидното затлъстяване е основен рисков фактор за развитие на състояния като дислипидемия, инсулинова резистентност, хиперинсулинемия, исхемична болест на сърцето (ИБС) и артериална хипертония.

Усложненията на затлъстяването са многобройни и засягат редица органи и системи. Сърдечно-съдовите усложнения включват артериална хипертония, инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето (ИБС).

Сред метаболитните усложнения се нареждат инсулиновата резистентност и захарният диабет тип 2, хиперурикемия (повишено ниво на пикочната киселина в кръвта), дислипидемия и повишен риск от образуване на камъни в жлъчката, а хормоналните нарушения вследствие на затлъстяването засягат менструацията при жените, водят до развитие на поликистозен овариален синдром и хиперандрогения.

Установяват се повишени нива на естрогените при жените, понижени нива на тестостерона при мъжете и повишена продукция на кортизол. Възможно е да се развият и ревматични заболявания като коксартроза. От страна на дихателната система може да се развие сънна апнея (спиране на дишането за определен период по време на сън).

Известно е, че съществува връзка между затлъстяването и някои от най-често срещаните онкологични заболявания като рак на дебелото черво, на гръдните жлези, на простатата и ендометриума.

За установяване на затлъстяването масово се използва параметър, наречен индекс на телесната маса (ИТМ). Трябва обаче да се има предвид, че ИТМ има недостатъци и може да се окаже неподходящ инструмент за хора с голяма мускулна маса или височина. ИТМ представлява съотношението между теглото (в килограми) и ръста (в метри). Получената стойност попада в една от следните групи:

ИТМ между 18,5 до 24,9 е индикатор да нормално тегло. ИТМ от 25,0 до 29,9 показва наднормено тегло. ИТМ от 30,0 до 34,9 показва затлъстяване първа степен; от 35,0 до 39,9 – затлъстяване втора степен и ИТМ равен или над 40 съответно говори за тежко затлъстяване - трета степен.

Обиколката на талията е друг метод за оценка на здравния риск при затлъстяване. Повишен риск от ИБС и захарен диабет е налице при обиколка на талията повече от 80 см за жените и повече от 94 см за мъжете.

Лечението на затлъстяването се извършва под лекарски контрол. Препоръчителен е мултидисциплинарен подход – пациентът трябва да бъде консултиран и наблюдаван от диетолог, ендокринолог, кардиолог, психолог. Препоръчва се редукция на енергийния внос, която се постига чрез спазване на нискокалоричен режим и балансиране на калорийния прием.

Засегнатите от заболяването трябва да повишат енергийния си разход, което те случва чрез интензивна двигателна активност и различни видове тренировки.

Физическата активност има благоприятен ефект върху разпределението на мастната тъкан. Задача на лекаря е да обучи правилно пациента за особеностите и начина, по който ще се проведе лечението на затлъстяването.

Психологическата подкрепа също е необходима за успеха на лечението. В някои случаи може да се пристъпи към медикаментозна терапия или хирургични методи (бариатрична хирургия).

Източници: