Запекът, известен и като констипация, е едно от най-честите състояния, засягащи храносмилателната система. Протича с намалена честота на изхожданията и наличие на твърди изпражнения, които затрудняват дефекацията. Най-често за запек говорим, когато честотата на изхожданията е под три за седмица.

При тежка констипация е възможно да има едно или по-малко от едно изхождане в рамките на седмицата. По-често засегнати са жените, а в световен мащаб състоянието засяга между 2 и 20% от хората.

Снимка: iStock

Констипацията се разделя на първична (функционална) и вторична. Първичната се предизвиква от грешки в хранителния режим, заседнал начин на живот, различни вредни навици и др. Вторичната констипация е рядко срещана и е резултат от запушвания по хода на храносмилателната система, метаболитни нарушения, странични ефекти от прием на медикаменти и др.

Някои от причините за развитие на запек включват:

  • Хранителен режим – диета, бедна на фибри и течности, която предизвиква втвърдяване на изпражненията и трудното им отделяне. Придържането към силно ограничаващи диети и изключването на цели хранителни групи от менюто е предпоставка за настъпване на констипация.
  • Заседнал начин на живот – недостатъчната физическа активност може да предизвика запек;
  • Нарушения на чревната перисталтика – хипотиреоидизмът, множествената склероза, болестта на Паркинсон, метаболитните и гастроинтестиналните нарушения и т.н. могат да са причина за забавяне на придвижването на фекалиите към изхода на гастроинтестиналния тракт.

  • Нарушения на чревния пасаж – причините за това са тумори, стриктури (стеснения), дивертикули, анални фисури и др.
  • Прием на определени лекарства – към тях спадат нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), аналгетици, антидепресанти, антиконвулсанти, лаксативи, лекарства за лечение на високо кръвно налягане и др.
  • Бременност – причината за запека в този случай са хормоналните промени в организма на бременната.
  • Пътуване.

Симптомите на констипацията включват:

  • подуване на корема;
  • болки в корема;
  • трудно изхождане;
  • усещане за непълноценно изхождане;
  • загуба на апетит;
  • гадене и др.

Диагнозата се поставя след снемане на пациентска анамнеза и провеждане на физикален преглед. При някои пациенти диагностицирането на запека налага провеждане на ректално изследване. Рядко се използват образни изследавния като рентгенография на коремна област – главно при тежки форми. Назначава се и провеждането на различни лабораторни изследвания, които допълнително прецизират диагнозата.

Усложнения се развиват рядко, особено при проведено адекватно лечение. Рискови за настъпването им са пациентите с гастроинтестинални заболявания, липса на ефект от приложената терапия и наличие на хроничен запек. Някои от по-честите усложнения са хемороидите и аналните фисури. Други могат да наложат провеждането на оперативна интервенция.

Снимка: iStock

Лечението обикновено се извършва чрез прием на лаксативи. Приложението на клизми и супозитории също е вариант за повлияване на състоянието. Възможно е констипацията да бъде облекчена и чрез промени в хранителния режим – прием на повече фибри и вода.

Ако запекът е причинен от чревна непроходимост, стриктура или ректоцеле се прибягва към хирургично лечение.

Източници: