Вариолата представлява остро заразно заболяване. Благодарение на масовата ваксинация, то е изкоренено в цял свят и от 1978 г. няма установени нови случаи.

Снимка: iStock

Двата основни вирусни варианта се наричат вариола майор и вариола минор. Първият е бил най-разпространеният щам в света. Той има четири подтипа:

  • обикновена едра шарка – най-често срещания вид;
  • плосък тип едра шарка – тежка форма;
  • хеморагичен тип едра шарка – рядка и много тежко протичаща форма;
  • модифициран тип едра шарка – сравнително лека форма.

Инкубационният период варира между 10 и 12, но понякога от 7 до 17 дни. За разлика от други инфекциозни заболявания, заразените с вариола не са заразни по време на инкубационния период. Когато се развият симптомите, те включват повишена температура, болки в гърба, силно главоболие, болки в мускулите и ставите и др. След първоначалната изява на симптомите се образува характерния за едрата шарка обрив. Той се разпространява по цялото тяло в рамките на денонощие.

Причинител на заболяването е вируса на вариолата. Той засяга само хората, въпреки че в лабораторни условия е възможно заразяването на животни.

Диагнозата се поставя чрез лабораторни тестове. Може да се изследва течност от пустулите, които участват във формирането на обрива. Възможно е изследване на щамовете чрез полимеразна верижна реакция (PCR), методът ELISA, както и чрез различни серологични тестове.

Снимка: iStock

Инфекцията е причина за развитие на различни дългосрочни усложнения. Слепотата е била често срещано усложнение сред преболедувалите. В областта на лицето и крайниците и в различни части на тялото могат да останат белези.

Лечението на вариолата е предимно поддържащо. Препоръчително е пациентите да бъдат лекувани в домашни условия, за да се избегне възникването на епидемия. Заразените се подрагат на строга карантина до отпадането на коричките на обрива. Това се случва приблизително четири седмици след появата му.

Прилагат се лекарства, повлияващи болката и високата температура. Поддържа се здравословен хранителен режим и доцра хидратация, за да се избегне риска от обезводняване. Кожните лезии могат да бъдат третирани локално.

Източници:

Продължи да четеш