Шизофренията е разстройство на психиката, засягащо основните психични функции, които правят здравия човек уникален и самостоятелен. Изявата на заболяването се развива постепенно и обикновено започва още в млада възраст. Шизофранията е хронично заболяване.
Причината за развитие на шизофрения все още не е окончателно изяснена, но учените предполагат, че разгръщането на заболяването преминава през каскада от последователни патологични процеси подобно на някои болести като захарен диабет или рак, а не е свързано с един точно определен фактор.
При шизофренията съществува генетична предразположеност, макар че тя не е достатъчна сама по себе си, за да предизвика заболяването. Мозъкът на предразположените е по-чувствителен към увреждащото действие на различни вредни фактори, което може да доведе до изява на шизофренията.
Комбинацията от генетична предразположеност и усложнения, настъпили по време на бременността и раждането създава предпоставка за отклонения в нормалното развитие на детето и засилва риска от изява на заболяването в по-късна възраст.
Установени са три групи усложнения, свързани с раждането, които са важни при оценката на риска от развитие на шизофрения: диабет и кървене по време на бременността, асфиксия и провеждане на спешно цезарово сечение по време на самото раждане и недоносеност на детето. Важни са и факторите на средата - наличие на стрес, злоупотреба с психоактивни вещества, живот в големи и гъсто населени градове и т.н.
Може да се каже, че при шизофренията преобладават отклоненията в лявата част на мозъка със значително влияние върху функциите на речта и способността за изразяване. С помощта на нови методи се установяват селективна редукция на обема на челния мозъчен дял, както и по-малък общ мозъчен обем на засегнатите от заболяването.
Друга причина за развитие на шизофрения е излишъкът на допамин - хормонът, който ни кара да се чувстваме удовлетворени и щастливи.
Съществуват няколко различни вида шизофрения. Най-често срещаната форма е параноидната шизофрения, за която са характерни налудности (свързани с преследване или повишена себеоценка до степен на грандиозност) и халюцинации (най-често слухови).
При параноидната шизофрения не са налице разстройство на мисълта или емоционални дефицити. За разлика от параноидната, при хебефренната шизофрения се съчетават едновременно както разстройство на мисълта, така и емоционален дефицит.
За кататонната форма на шизофренията е известно, че пациентите могат да прекарват дълго време обездвижени или пък точно обратното - да извършват причудливи и нетипични движения, както и да застиват в странни пози - състояние, известно като кататонен ступор.
При преместване, крайниците им могат да остават в положението, в което са били поставени при преместването - феномен, наречен "восъчна гъвкавост". При недиференцираната шизофрения се откриват симптоми на психоза, но критериите за параноидна, дезорганизирана или кататонна форма не са изпълнени.
Резидуалната шизофрения протича с типичните за шизофрения симптоми, които са с ниска интензивност. Обикновената шизофрения, от своя страна, протича с прогресиращо и незабелязано развитие на негативни симптоми (виж по-долу), като близките на пациентите не съобщават за наличие на психотични епизоди.
Пациентите обикновено преживяват първия си психотичен епизод между края на юношеството докъм средата на третата декада от живота. Децата могат да са неспокойни, проходили са по-късно или предпочитат самостоятелните занимания пред тези с връстниците си.
За шизофренията са характерни две големи групи симптоми. Т.нар. позитивни симптоми очертават класическата изява на заболяването - халюцинации, налудности, нарушения в речта, поведението и мисленето - изразяват се като накъсана мисъл, засилен мисловен поток. Характерно е произнасянето на дълги и безсмислени фрази (речева салата).
Дезорганизираната реч в миналото е разглеждана като най-важният шизофренен симптом, тъй като отразява нарушения в интеграцията, координацията и мониторирането на мисловния процес.
Налудните идеи също са част от клиничната изява на шизофренията и най-общо представляват нарушения в мисленето, които отразяват по неадекватен начин реалността и влизат в противоречние с общоприетите образователни и културни норми.
Болните са убедени, че са преследвани, че мислите им се разпространяват и узнават от околните. Смятат, че са известни и че притежават достъп до информация, открита само за тях. Пикът на позитивните симптоми е по времето на остър психотичен епизод.
Негативните симптоми са по-дълготрайни и включват несъответни емоции, невъзможност за изпитване на удоволствие (ахедония), социална изолация, загуба на мотивация, обедняване на речта, неспособност за концентрация (хипопросексия).
Болният се смее по време на събития, които се възприемат от здравите индивиди като тъжни или пък е тъжен в ситуации, които по принцип са весели. Чести са и епизодите на депресия. Позитивните симптоми се контролират добре чрез медикаменти, докато негативните са по-трайни и влиянието на терапията върху тях е ограничено.
При шизофрения се наблюдават и невродегенеративни дефицити. Нарушена е способността за организиране на времето и изпълнението на поставените задачи в срок. Може да се наблюдава нарушение в циркадния ритъм.
Пациентите не изпитват сексуално желание и често прекратяват напълно сексуалната си активност (особено мъжете). Страхуват се от предприемането на нови начинания.
Шизофренията трябва да се отграничава от други психични заболявания (това е задача на психиатъра, който следи конкретния случай), анатомични лезии, инфекциозни, ендокринни и метаболитни заболявания, дефицит на витамини.
Диагнозата се поставя от психиатър и е на принципа на изключването. Трябва да е сигурно, че симптомите не са израз на някое от по-леките психични разстройства, които протичат по сходен начин или на органично мозъчно заболяване, което може да се изяви с шизофренни симптоми.
Разчита се изключително на данните от анамнезата и клиничното изследване на пациента. За да отговаря на критериите за шизофрения, засегнатият трябва да е имал поне два от следните симптоми: халюцинации, налудности, дезорганизирана реч, дезорганизирано или кататонично поведение или присъствие на негативни симптоми.
Поне един от наличните симптоми трябва да включва наличието на халюцинации, налудности или дезорганизирана реч. Симптомите трябва да са налични от поне шест месеца, през които болният да проявява позитивни симптоми за най-малко един месец. В определени случаи се налага и провеждането на неврологичен преглед.
Лечението на шизофренията включва приложението на специален клас лекарства, наречени антипсихотици. При наличие на остър психотичен епизод се пристъпва към хоспитализация.
Пациентите, които реагират добре на антипсихотичното лечение по време на острата фаза на заболяването, са подходящи за провеждане на поддържащо лечение, което се назначава от наблюдаващия психиатър. Важен компонент в лечението е провеждането на съпътстваща психотерапия и оказването на подходяща социална подкрепа към пациента.
Източници:
- Учебник по психиатрия под редакцията на проф. д-р Вихра Миланова, дмн от 2013 г., 171-197 стр.
- https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/schizophrenia/symptoms-causes/syc-20354443
- https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/4568-schizophrenia
