В значително научно проучване невролози потвърждават дългогодишната теория за шизофренията, „гласовете“, които много пациенти чуват, не са въображаеми външни заплахи, а резултат от това, че мозъкът погрешно интерпретира собствените си вътрешни мисли.

Слуховите халюцинации са сред най-разпространените и най-тревожните симптоми на шизофренията, като засягат повече от 80% от пациентите. 

Те са устойчиви на лечение при 10% от пациентите с първи епизод, като този процент нараства до 30% при проследяване до 10 години.

Снимка: Canva

Повече от 70% от пациентите със шизофрения изпитват слухови халюцинации, особено „чуване на гласове“. 

Какво е шизофрения?

Шизофренията е комплексно, хронично мозъчно заболяване, което засяга начина, по който човек мисли, чувства и се държи. 

Тя не означава раздвоение на личността, както често погрешно се смята, а представлява спектър от симптоми, които водят до нарушен контакт с реалността.

Хората, страдащи от шизофрения, могат да изпитват психотични епизоди, включващи халюцинации, чуване или виждане на несъществуващи неща, и заблуди, твърди, погрешни убеждения, като например, че са преследвани. 

Освен това, заболяването може да причини негативни симптоми, като липса на емоции, загуба на интерес към живота и затруднения в общуването. 

Въпреки че е сериозно състояние, с навременно лечение, обикновено комбинация от медикаменти и психотерапия. много хора с шизофрения могат да управляват симптомите си и да водят пълноценен живот.

Как мозъкът „обърква“ мислите си с реални гласове

Изследователи от Университета на Нов Южен Уелс използваха електроенцефалография (ЕЕГ) за проследяване на мозъчната активност при 142 участници, пише MedicalXpress.  Те установяват, че при хора със шизофрения, които изпитват слухови халюцинации, способността на мозъка да разграничава собствената реч от външни звуци е нарушена.

Снимка: Canva

При здрави хора, когато мислим мълчаливо в главата си, мозъкът автоматично потиска активността в слуховата кора, за да филтрира очаквания звук. Този механизъм се нарича корекционен сигнал. 

Корекционният сигнал представлява копие на моторната команда, което се изпраща към сетивните области на мозъка и позволява предсказване на предстоящите сетивни последици от действието, установява проучване публикувано в спиание Nature. Но при пациентите с шизофрения това потискане не се случва. Вместо това, слуховата им кора се активира, сякаш някой друг говори.

Какво показа експериментът

В хода на изследването участниците си представят, че произнасят думи в главата си, докато чуват една от тях през слушалки, обяснява Technology Networks. Понякога въображаемият и чутият звук съвпадат, понякога не, а понякога участниците просто слушат пасивно. При здрави участници чуването на звук, който съвпада с въображаемия, води до намалена активност в слуховата кора, показвайки очаквания ефект на потискане.

Снимка: Canva

При хората, които в момента чуват гласове, моделът се обръща: техните мозъци стават по-активни, когато вътрешната и външната реч съвпадат. Това предполага грешка в предсказващата система на мозъка, който води до погрешна класификация на вътрешния диалог като външна реч.

Значение за диагностиката и лечението

Откритието не само задълбочава разбирането за причините за шизофренията, но може да проправи път за ранни диагностични инструменти, които откриват тези неврални нарушения преди да се развие пълна психоза.

Откриването на биомаркери може да измести диагнозата от субективна оценка, базирана на симптоми, към обективно откриване, коментират от Oxford Academic. Ранната диагноза на шизофренията е от полза за изхода на пациентите.

Снимка: Canva

Патентовани кръвни тестове вече демонстрират способност да разграничават шизофренията от биполярно разстройство с 88-96% точност, използвайки панели от 18-генни биомаркери. Диагностични модели, базирани на протеини като PFN1, GAPDH и ACTBL2, показват ефективност с AUC стойност от 0.972 при идентифицирането на шизофрения.

Разбирането на биологичните причини за симптомите на шизофренията е необходима първа стъпка за разработването на нови и ефективни лечения.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.