Учени откриха възможна връзка между плацентата – органа, който осигурява кислород и хранителни вещества на развиващия се плод в утробата на майката, и произхода на шизофренията. Това несъмнено е стъпка напред в разбирането на психичното заболяване.
11 април е Световният ден за борба с шизофренията, а ако новата теория се потвърди, това откритие може да подобри разбирането на учените как някои психически разстройства се формират преди раждането или стават по-вероятни още от събития в утробата, пише Live Science.
Според „Хипотезата за неврологичното развитие", предложена за първи път през 1987 г. от невролога д-р Даниел Вайнбергер, шизофренията възниква по време на развитието на мозъка на плода.
Теорията предполага, че комбинация от генетични рискови фактори и пренатални състояния оформят ранното мозъчно развитие, като по този начин увеличават вероятността от шизофрения и други психични разстройства по-късно в живота.
Въпреки че е широко приета като вероятна, точният механизъм зад тази хипотеза не е категорично ясен.
Новото проучване, публикувано в списанието Nature Communications, разкрива, че част от отговора може да се крие в епигенетичните модификации в плацентата. Това са химически промени в ДНК молекулите, които не променят гените в тях, а по-скоро засягат кои гени се включват или изключват.
Новото проучване
В проучването експерти анализират ДНК от 368 проби от плацента, като се фокусират върху вид епигенетична промяна, наречена ДНК метилиране. Те идентифицират повече от 214 000 участъка на ДНК в плацентата, където често се извършва метилиране на ДНК.
Метилирането е процес, при който към ДНК се добавят молекули, активиращи или деактивиращи някои гени.
Много от тези метилирани ДНК места са разположени в области, където ДНК се използва активно за производството на протеини и РНК (Рибонуклеиновата киселина - една от трите основни биологични макромолекули, заедно с ДНК).
РНК е генетичен „братовчед” на ДНК, който помага за изграждане на протеини в клетката. Тогава е възможно метилирането на ДНК да заглуши или активира гени, участващи в развитието и функционирането на плацентата, казва екипът.
Промените във функцията на плацентата са важни, тъй като плацентата действа като посредник между майчината среда и плода.
Изследвания и свързаност с психиатрични разстройства
Минали проучвания вече са свързвали специфични гени с психиатрични разстройства, включително шизофрения, биполярно разстройство и голямо депресивно разстройство.
Така че екипът сравнява своите данни за метилирането на ДНК на плацентата със съществуващите данни за тези заболявания, за да види дали същите гени се появяват и в този случай.
Те откриват, че няколко гена, свързани с психиатрични разстройства, са силно метилирани в плацентата.
Поради това предполагат, че метилирането може да повлияе на активността на тези плацентни гени – да промени дали те произвеждат протеини, или не – което от своя страна би повлияло на развитието на мозъка на плода.
За да проучат тези потенциални ефекти върху развиващия се мозък на плода, изследователите са разгледали как ДНК метилирането променя генната експресия в плацентата.
Те откриват, че много от гените, засегнати от ДНК метилирането, участват в имунните реакции. Въз основа на тези констатации те изказват хипотезата, че метилирането на ДНК в плацентата влияе върху експресията на гени, свързани с имунната система, като в някои случаи потенциално повишава риска от инфекция.
По-ранни проучвания свързват инфекции по време на бременност, включително сезонен грип и вирусът Зика, с променено невроразвитие на плода и по-висок риск от психиатрични разстройства при потомството.
Изследователите вярват, че инфекциите по време на бременност могат да попречат на развитието на мозъка на плода. Те задействат имунни реакции на майката, които след това причиняват възпаление на мозъка на плода или микробите директно заразяват мозъчните му клетки.
Новото изследване намеква за възможна връзка между епигенетиката на плацентата и тези вредни имунни реакции.
Това проучване разглежда промените в ДНК на плацентата като вид маркер за изследване – как условията по време на бременност могат да бъдат свързани с мозъчни нарушения по-късно в живота.
Ако все пак тази епигенетична връзка бъде потвърдена, постижението чисто теоретично може да посочи начини за предотвратяване на психиатрични разстройства.
„Ако успеем да идентифицираме рисковите фактори на пренаталния етап, можем да се намесим преди да се появят симптомите, коригирайки лечението или проектирайки персонализирани превантивни стратегии“, обяснява проф. Ариадна Силерос-Портет, автор на изследването.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
