Живеем във времена, в които младите хора имат достъп до неограничено количество информация и комуникация повече от всякога. Въпреки това, вместо да се чувстват по-свързани и щастливи, днешните тийнейджъри често изпитват тревожност, самота и усещане за безнадеждност.
Две скорошни проучвания – едното от университета в Мичиган и другото, публикувано в Psychiatric Times – се фокусират върху това да разберат тази негативна тенденция в световен мащаб. И не само това. Целите на проучването са да се открие начин този процес да бъде спрян. Специалистите разкриват дълбоката връзка между социалните мрежи и психичното здраве на младите и защо е важно да се упражнява контрол.
Проучване на университетите в Мичиган и Сан Диего
Екип от експерти в университета в Мичиган и университета в Сан Диего провежда представително проучване сред хиляди тийнейджъри на възраст между 13 и 18 години. Основната цел е да се установи как социалните мрежи оставят отпечатък върху психическото и физическото здраве на младото поколение. И дали тази връзка представлява риск за тяхното цялостно благосъстояние.
Проучването е проведено на национален мащаб, като данните са били събрани чрез анкети и интервюта:
- Почти 50% от тийнейджърите се чувстват неспособни да изпитват радост от живота.
- Доказан е рязък спад в „традиционните“ социални дейности като срещи с приятели, извънкласни дейности и хоби в свободното време.
- Увеличаване на тревожността и депресията сред младите хора.
- Връзка между прекомерната употреба на социални мрежи и ниската самооценка.
Един от ключовите изводи на проучването е, че социалните мрежи не просто отразяват социалния живот на тийнейджърите – те го заменят.
„Когато едно дете прекарва по-голямата част от времето си онлайн, реалният свят започва да изглежда по-малко привлекателен. А това има сериозни последствия върху психичното му здраве“, констатира д-р Джейн Харнес, психолог от университета Мичиган.
Как социалните мрежи влияят върху менталното, емоционалното и физическото здраве?
Натискът за одобрение: Самочувствието на тийнейджърите става зависимо от това колко харесвания и коментари получават на снимките и постовете си.
FOMO: („Fear of Missing Out“ или „страхът да не пропуснем нещо“) – Случвало ли ви се е да знаете, че други хора преживяват нещо вълнуващо, но вие не сте част от него? Ако често се чувствате така, това значи, че проявявате признаци на FOMO. Този начин на мислене води до постоянна проверка на социалните мрежи и неспособност за почивка.
Дигитална зависимост: В резултат на постоянното използване на телефоните, мозъкът привиква към постоянни известия, което намалява способността за концентрация.
Освен това, дигиталната зависимост затруднява развитието на социални и емоционални умения:
„Когато едно дете расте в свят, където основният начин на комуникация е чрез екран, то не развива реалните социални умения, необходими за изграждане на дълготрайни взаимоотношения“, обяснява д-р Джийн Туендж, психолог от университета на Сан Диего.
Кибертормоз и токсично съдържание: Съдържанието в интернет е трудно за контролиране и бързо може да стане обидно или опасно, което често става повод за увеличаване на тревожността и депресията сред младите.
Намалена социална активност в реалния живот: За последните десет години броят на тийнейджърите, които прекарват време с приятели извън училище, е спаднал драстично, показват данните от Университета в Мичиган . От друга страна, усещането за самота и тревожност е достигнало рекордни нива.
Проблеми със съня и концентрацията: Синята светлина от екраните потиска производството на мелатонин, което на свой ред затруднява заспиването и води до по-ниска когнитивна ефективност през деня. В резултат на това учениците срещат трудности в училище, което води до липсата на мотивация за учене. В крайна сметка, ако децата не виждат полза от нещо, постепенно губят интерес към него.
Какво съветват експертите?
„Важно е родителите да не демонизират технологиите, а да научат децата си как да ги използват по отговорен начин“, пише д-р Тами Чанг в онлайн изданието Psychiatric Times.
Психолозите подчертават, че проблемът не е самото използване на социалните мрежи, а липсата на баланс и контрол. Родителите и учителите могат да изиграят ключова роля, като насърчават младите хора да развиват по-здравословни дигитални навици.
Ето и някои предложения как да го постигнете:
- Насърчавайте отворена комуникация за социалните мрежи и тяхното влияние.
- Погрижете се децата да развиват реални социални умения, а не само виртуални.
- Въведете използването на приложения за следене и ограничаване на времето онлайн.
- Определете зони без телефони – например на масата по време на хранене или преди лягане.
- Намалете времето, прекарано в социалните мрежи чрез дейности в реалния свят – спорт, хобита, изкуство.
- Насърчавайте повече време с приятели „офлайн“ – партита с преспиване, училищни екскурзии или дори работа по домашните с някой съученик са добра идея.
- За тийнейджърите е важно да се научат да подбират и да се фокусират върху съдържанието, което повишава самочувствието им и не налага токсични стандарти.
- Бъдете пример като намалите собствената си зависимост от социалните мрежи. Ако младежите видят, че следвате собствените си съвети, може да се „бунтуват“ по-малко срещу тях.
Днешните тийнейджъри растат в свят, в който социалните мрежи диктуват нормите на общуване и самооценка. За да предотвратим дългосрочните негативни последици, родителите, учителите и самите младежи трябва да осъзнаят рисковете и да предприемат мерки за изграждане на по-здравословни дигитални навици.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
