България продължава да бъде с най-висок дял смъртност (61%) от всички страни в Европейския съюз.
„Миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, аортна дисекация, това са трите най-големи убийци на нашето съвремие и са най-честата причина за прекратяване на човешкия живот по сърдечнасъдова причина“ коментира в „Подкаст за здраве“ инвазивният кардиолог проф. Иво Петров.
Превенцията, навременните диагностика и лечение и ранната рехабилитация са четирите компонента, които трябва да бъдат следвани на национално ниво, за да бъдат ограничени фаталните последици, които тези заболявания могат да предизвикат.
Хроничният стрес и сърдечно-съдовите заболявания
„Стресът е един от най-големите врагове на съдовете. Той предизвиква вазоспазъм, покачване на артериалното налягане, покачване на адреналина. Тоест всяка една стресова ситуация предразполага към дестабилизиране на сърдечносъдовите състояния“, твърди проф. Петров.
В тази връзка, не е случайно, че по време на катаклизми като земетресения и наводнения, хората загиват не само в резултат от бедствието, а и вследствие на стреса, който събитието предизвиква в рамките на популацията.
Кои са видовете стрес, които изпитваме?
Дистресът причинява развитието на състояние, известно като „ендокринна буря“, при която в организма се освобождават рязко различни съединения, повишаващи риска от настъпване на сърдечносъдов инцидент.
Един друг вид стрес, който също се отразява неблагоприятно върху здравето, е т.нар. стрес от наднорменото тегло. Това е така, защото настъпващото в резултат на излишната мастна тъкан възпаление е много силен провокиращ фактор за развитие на атеросклероза.
„Неслучайно през последните години се счита, че мастната тъкан е най-големият ендокринен орган. Мазнините около корема са особено опасни“, коментира проф. Петров.
Според него правилната двигателна култура и воденето на активен начин на живот трябва да бъдат възпитавани при подрастващите още от ранна детска възраст.
Гледайте видеото, за да разберете какво още сподели проф. Иво Петров пред д-р Неделя Щонова.
