Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките в човешкого тяло губят чувствителността си (стават резистентни) към действието на хормона на задстомашната жлеза – инсулин.
Ако не бъдат предприети навременни мерки, състоянието прогресира до развитие на хипергликемия и съответно – диабет тип 2.
Инсулинът е хормон, който се секретира от бета-клетките на панкреаса, след което достига до клетките в тялото чрез кръвната циркулация. Той контролира нивото на кръвната захар. Когато достигне до клетките, инсулинът се свързва със специални рецептори, разположени по повърхността им, което позволява на глюкозата от кръвта да влезе в клетките и да се използва като източник на енергия за нуждите на организма.
При инсулинова резистентност клетките „стават глухи“ за сигналите на инсулина, което принуждава панкреаса да произвежда все по-големи количества от хормона, за да може тялото да използва наличната в кръвта глюкоза.
Рискови фактори за развитието на това метаболитно нарушение са високите нива на хорестерола, наднорменото тегло или затлъстяването, натрупването на мазнини в областта на талията, а от своя страна инсулиновата резистентност е главен рисков фактор за развитие на диабет от втори тип.
Затлъстяването е обратнопропорционално на инсулиновата чувствителност. Количеството на свободните мастни киселини е повишено при повечето пациенти със затлъстяване. Именно те са един от главните фактори, който е отговорен за загубата на инсулинова чувствителност от страна на клетките, тъй като потискат инсулин-медиираното поемане на глюкозата.
При приемане на високовъглехидратна храна, нивото на кръвната захар бележи пик и панкреасът реагира с освобождаването на голямо количество инсулин (хиперинсулинемия), за да принуди клетките да усвоят глюкозата. С всяко следващо повишаване на инсулина обаче клетките привикват към по-големите отделени количества, което кара панкреасът да работи още повече, за да помогне на тялото да се справи с натрупаната в циркулацията захар.
Докато панкреасът е способен да произвежда достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар не превишават препоръчителните референтни граници. Но тъй като жлезата в даден момент става неспособна да задоволи постоянно покачващите се нужди от инсулин, кръвната захар остава висока и преддиабетното състояние се развива в диабет тип 2.
Преддиабет се диагностицира, когато нивата на глюкозата в кръвта на гладно са между 6.1 и 6.9 mmol/l. Стойности, равни или по-големи от 7.0 mmol/l говорят за наличието на захарен диабет.
Преддиабетното състояние няма ясни симптоми и поради тази причина може да остане недиагностицирано за дълго време. Въпреки това, някои от засегнатите могат да изпитат повишена умора, напълняване (особено изразено в коремната област), повишена жажда, често уриниране, замъглено зрение, бавно заздравяващи рани и високо кръвно налягане.
Наличието на тези симптоми може да означава, че състоянието на преддиабет е прогресирало до диабет. Чест признак на инсулиновата резистентност може да бъде Acanthosis nigricans – състояние, което се проявява с развитие на тъмни петна с кадифена текстура по кожата на врата, лактите, коленете, подмишниците и кокалчетата на пръстите.
Рискови фактори за развитие на инсулинова резистентност са наднорменото тегло, повишена обиколка на талията, близки роднини с диабет тип 2, възраст над 40 години, високо кръвно налягане и висок холестерол, синдром на поликистозните яйчници, наличие на гестационен диабет по време на бременността.
Инсулиновата резистентност е част от метаболитния синдром и следва да се възприема като последна стъпка преди развитието на диабет. Компонентите на метаболитния синдром включват коремно затлъстяване, инсулинова резистентност, ниски нива на „добрия“ HDL холестерол, повишени нива на триглицеридите, артериална хипертония.
Установяването на преддиабетното състояние се прави от ендокринолог. Извършва се тест с обременяване с глюкоза. Той показва какво е нивото на инсулина на гладно и на определени времеви интервали след изпиване на разтвор, съдържащ чиста глюкоза. Наличието на висок инсулин на гладно се приема за патологична находка.
Важно е да се отбележи, че преддиабетът е все още обратимо състояние. Профилактиката на диабет тип 2 и „обръщането“ на инсулиновата резистентност включват спазването на определен хранителен режим с ограничена консумация на въглехидрати. Така организмът се предпазва от глюкозни пикове и съответно нуждата от инсулин е по-малка.
Препоръчителна е консумацията на повече фибри. Засегнатите трябва да се движат редовно – бързо ходене, джогинг – и да спортуват. Добрата физическа активност подпомага правилното усвояване на глюкозата. По преценка на лекар, за овладяване на преддиабетното състояние може да се използва и медикаментозна терапия.
Източници:
