Системният лупус еритематодес е автоимунно заболяване. То възниква, когато имунната система погрешно атакува собствени тъкани и органи.

Заболяването може да засегне различни органи и системи в тялото, включително кожата, ставите, бъбреците, сърцето, белите дробове и мозъка.

Снимка: Getty Images

 

Лупусът е най-значимото системно заболяване на съединителната тъкан и представлява множество от лупусни синдроми, обединени от наличието на антинуклеарни и фосфолипидни и/или кардиолипинови антитела.

Известни са четири форми на системен лупус:

  • Системен лупус еритематодес – най-често срещаният вид;
  • Вроден лупус – той се среща рядко и засяга бебета и жени, които страдат от системен лупус еритематодес;
  • Кожен лупус – засяга само кожата;
  • Лекарствено индуциран лупус – причинява се от медикаменти.

Симптомите зависят от това кои системи е засегнало заболяването. Някои чести клинични признаци включват:

  • субфебрилна температура;
  • умора;
  • характерен пеперудообразен обрив, който засяга лицето и по-точно скулите, гърба на носа и бузите;
  • Синдром на Рейно;
  • отоци по краката;
  • сухота в очите и устата;
  • главоболие;
  • епилептични припадъци;
  • болка и скованост в ставите и др.

Причините за развитие на лупус най-вероятно са комбинация между различни генетични фактори и фактори на околната среда. Такива фактори, които могат да предизвикат автоимунен процес и да причинят лупус са:

  • психически и физически стрес;
  • ултравиолетови лъчи;
  • инфекции;
  • медикаменти и др.

Генетичният компонент при заболяването е много силно изразен. Ако майката страда от заболяването, вероятността сина ѝ също да го развие е 1:250, а рискът за дъщерята е 1:40.

Диагнозата се базира на амнестични данни, провеждане на физикален преглед, лабораторни тестове за наличие на антитела и образни изследвания като ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография, ултразвук и др. При някои случаи се налага вземане на биопсия. Съществуват 11 диагностични критерия за лупус:

  • пеперудообразен обрив;
  • дискоиден обрив;
  • фоточувствителност;
  • язви в устата;
  • артрит/артралгии;
  • серозит (възпаление на серозната ципа, което се проявява при заболявания като плеврит и перикардит);
  • нефрит;
  • невролупус;
  • заболявания на кръвта;
  • имунни отклонения;
  • антинуклеарни антитела.

Усложненията на заболяването включват развитие на сърдечно-съдови заболявания, бъбречни и белодробни проблеми, нарушения в централната нервна система (като главоболие и припадъци), ставни увреждания и заболявания на кръвта.

Снимка: iStock

Жените, диагностицирани с лупус, са изложени на повишен риск от усложнения по време на бременността. Такива са спонтанен аборт, прееклампсия и преждевременно раждане.

Лечението на лупуса цели постигането на клинична и имунологична ремисия. Провежда се медикаментозно лечение в комбинация с хигиенно-диетичен режим. Използват се кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства, лекарства за подтискане на имунната система (имуносупресори), биологична терапия и др.

Тъй като точните фактори, които провокират изявата на заболяването не са напълно известни, провеждането на профилактика е невъзможно.

Източници: