Лабиалният херпес представлява вирусна инфекция, която засяга устата и по-точно – устните. Първичната инфекция е типична за детската възраст – между 1 и 5 години.
При някои пациенти този тип херпес може да протече безсимптомно. Обичайните клинични признаци на инфекцията могат да се проявят след преминаването на определено време от момента на инфектиране – т.нар. латентен период.
Провокиращи фактори за изявата му са стрес, умора, повишена телесна температура, респираторни инфекции, UV лъчи и др. Устните се подуват и стават болезнени. В началото пациентите съобщават за изтръпване, парене и зачервяване на устните. Появяват се малки мехурчета. Лимфните възли в областта на врата се подуват.
Причинителят на заболяването е Херпес симплекс вирус тип 1. Възможно е Херпес симплекс вирус тип 2 също да причини лабиален херпес. Заразяването става по контактен механизъм, най-често чрез асимптомен носител.
След излекуване вирусът преминава в латентно състояние и в по-късен етап от живота може да се реактивира, но това не е задължително.
Диагностицирането на лабиалния херпес е лесно – лекарят се ориентира по характерния вид на устните на пациента. Прецизното определяне на конкретния причинител на заболяването се осъществева чрез PCR тест.
Лекарят може да назначи и провеждането на кръвни тестове, чрез които да се установи наличието на антитела срещу херпесните вируси. Това означава, че пациентът е прекарал първична HSV инфекция в миналото и съществува риск от реактивация на вируса в бъдеще.
Усложнения настъпват рядко. Понякога вирусът може да се разпространи и да причини инфекция на очите. При пациентите с атопичен дерматит съществува риск от разпространение на херпеса по цялото тяло. Херпесът може да засегне и пръстите на ръцете. Това се случва особено често при деца, които могат да пренесат инфекцията, смучейки палците си.
Повечето лабиални херпеси преминават спонтанно за около 2 седмици. Въпреки това по преценка на лекуващия лекар могат да бъдат приложени медикаменти като антивирусни препарати, най-често под формата на кремове.
Те трябва да бъдат приложени веднага след появата на първите симптоми, тъй като именно тогава то е най-ефективно.
Източници:
