Катарактата е състояние, което протича със замъгляване на очната леща, в резултат на което зрението на пациента отслабва. Тя засяга едното или и двете очи. Разговорно се нарича и „перде на окото“.
Известни са следните видове:
- Ядрена катаракта – най-често срещаната форма. Тя засяга центъра на очната леща. Типична е за възрастни хора.
- Кортикална катаракта – обхваща външните ръбове на лещата.
- Задна субкапсулна катаракта – развива се в задната част на лещената капсула.
- Наследствена катаракта – дължи се на генетични нарушения.
Симптомите на заболяването прогресират с напредване на времето. В началото пациентите могат да не подозират за наличието на здравословен проблем. При явна катаракта често срещани клинични признаци са:
- замъглено зрение;
- трудно виждане през нощта;
- поява на отблясъци в зрителното поле;
- поява на ореол около светлинни източници;
- чести промени в диоптрите;
- нарушения в цветоусещането и др.
Сред рисковите фактори за развитие на заболяването се нареждат напредналата възраст, генетичната предразположеност, системните заболявания (захарен диабет, артериална хипертония), приемът на алкохол и тютюнопушенето.
От значение са още и възпалението на очите, продължителното излагане на слънчева светлина и дългосрочната употреба на кортикостероиди. Безспорно най-сериозното усложнение на нелекуваната катаракта е загубата на зрение.
Диагнозата се поставя чрез биомикроскопия. Оглежда се внимателно структурата на лещата. Провежда се изследване на зрителната острота. Измерва се и очното налягане и се проверява проходимостта на слъзните пътища.
Лечението на катарактата е оперативно. Симптомите ѝ могат да се повляят от увеличване на диоптъра или чрез прием на медикаменти. Най-съвременният оперативен метод за лечение на заболяването е факоемулсификацията.
Източници:
