Ендометриозата е хронично естроген зависимо състояние, при което тъкан, подобна на тази, изграждаща вътрешната лигавица на матката (ендометриум) се разпространява и расте извън нея.
Заболяването засяга между 5 и 20% от жените. Преобладаващата част от заболелите са на възраст между 25 и 40 години.
Известни са два основни вида ендометриоза:
- Гениталната ендометриоза е най-често срещана (над 90 %). Тя се подразделя на вътрешна (огнищата на ендометриоза се намират в мускулатурата на матката или маточните тръби) и външна (засяга яйчниците, маточната шийка и таза).
- Екстрагениталната ендометриоза се наблюдава по-рядко. Тук ендометриозните огнища се локализират извън половата система. Тя се среща често при прогресиране на гениталната ендометриоза, при липса на лечение или при забавянето му.
Ендометриозата протича в четири стадия (минимален, лек, умерен и тежък).
Главният симптом на заболяването е болката, често свързана с менструалния цикъл. Жените я описват като значително по-силна и влошаваща се с течение на времето.
Освен болката, може да се наблюдава и обилно кървене по време на менструация; болка по време на полов акт; болезнено уриниране, придружено от чести позиви за уриниране и хематурия (кръв в урината); стерилитет; невропатия в долните крайници; гастроинтестинални оплаквания и др.
Сред рисковите фактори за развитие на ендометриоза са:
- наследствена предразположеност;
- нераждали жени;
- менструация, започнала в по-ранна възраст;
- аномалии на матката;
- по-тежки и продължителни менструации;
- онкологични и автоимунни заболявания;
- хронични системни заболявания и др.
Диагнозата се базира на пациентската анамнеза и гинекологичния преглед. Назначава се провеждането на образни изследвания, най-често ехография. Златен стандарт при поставяне на диагнозата е лапароскопията, която дава информация за разположението на малките ендометриозни огнища. Извършва се и хистологично изследване с цел поставяне на окончателна диагноза.
Репродуктивните проблеми са често усложнение при диагностицираните с ендометриоза. Те са свързани с нарушения в хормоналното равновесие на организма, което се отразява негативно върху качеството на яйцеклетките.
Лечението на заболяването се разделя на консервативно (с помощта на медикаменти) и хирургично (прилага се при неуспех на лекарствената терапия). Двете хирургични интрвенции, прилагани най-често, са лапароскопия и лапаротомия.
Източници:
