Булимия нервоза е сериозно психологическо хранително разстройство. Характеризира се с прекомерен прием на голямо количество храна наведнъж, последван от повръщане, често самопредизвикано.
Засегнати са основно момичета и млади жени като болестта обичайно започва през тийнейджърските години. Състоянието е сериозно и може да бъде животозастрашаващо.
Булимията се развива като реакция на стрес и негативно възприятие спрямо собственото негло и храната. Въпреки убежденията на околните, страдащите от булимия са убедени във външната си несъвършеност - те са обсебени от теглото и формата на тялото си. Именно това усещане стои в основата на проблема.
Преяждането причинява чувство на еуфория, което скоро след това се заменя от самокритичност. Тъй като булимията засяга не само възприятието към храната, но и собствената самооценка, състоянието е изключително трудно да бъде преодоляно самостоятелно.
Причините и рисковите фактори за развитие на булимия включват генетична предразположеност, спазване на диети, наличие на други психични разстройства като депресия, тревожни разстройства и прекарани травматични епизоди на насилие в миналото. Тежестта на болестта се определя от седмичния брой очиствания на тялото, които болният предприема.
Симптомите на булимията се делят на физически и психически. Физическата изява на болестта включва абнормално хранително поведение и развитие на т.нар. булимичен синдром. Той включва редовно повтарящи се (между 1 до 3 и повече пъти на ден) пристъпи на неудържимо влечение към храна, при които болният приема бързо големи количества висококалорична храна.
Абсолютно невъзможно е да бъде упражнен контрол върху импулса за хранене. След краткотрайното облекчение на напрежението сред нахранване следва настъпване на чувство за вина и самоотвращение.
За да предотвратят последиците от прекомерното хранене болните предприемат незабавни мерки – предизвикват повръщане, злоупотребяват с очистителни средства като лаксативи или гладуват за дълъг период от време.
Във времето между две преяждания храненето е нередовно и се състои основно от нискокалорични храни. Периодите на пълно гладуване могат да продължат над 24 часа. Състоянието предизвиква още драстична динамика в теглото; често срещано е поднорменото телесно тегло.
Болните се концентрират трудно, не могат да спят, могат да се наблюдават припадъци, стомашни спазми и стоматологични проблеми.
Лабораторно могат да се установят анемия, понижени нива на щитовидните хормони и калият и забавен сърдечен ритъм (брадикардия). Ноктите стават чупливи, косата изтънява, наблюдават се мускулна слабост и нарушения в имунната защита на организма.
Психичните симптоми са представени от нереалистично самовъзприятие, депресивно настроение, но също и агресия и хистерия. Болните са принудени непрекъснато да лъжат пред околните, за да прикрият тъпченето с храна и повръщането след това. Страдат от ниско самочувствие.
Усложненията на булимията включват проблеми във взаимоотношенията и социалното функциониране, нередовна менструация, сърдечни и храносмилателни проблеми. Засегнатите са по-предразположени към злоупотреба с алкохол и наркотични вещества. Те са изложени и на по-висок риск от самонараняване и опит за самоубийство.
