Безвкусният диабет е хронично ендокринно заболяване. Настъпва при увреждане на хипофизната жлеза или хипоталамуса от болестен процес.

Снимка: iStock

Състоянието се характеризира с намаляване или пълно преустановяване на секрецията на антидиуретичен хормон или липса на чувствителност на рецепторите в бъбреците към действието му. Това води до прекомерна жажда и отделяне на огромни количества урина – до 20 литра за денонощие.

Познати са следните форми на заболяването:

  • Централният безвкусен диабет е по-често срещан от останалите видове. Проявява се между 10 и 20 години. Развива се като последствие от вродени заболявания, операция, травма или хипофизен тумор.
  • Нефрогенен безвкусен диабет настъпва при увреда на бъбреците - те не отговарят адекватно на хормоналната стимулация.
  • Гестационният безвкусен диабет е рядко усложнение на бременността. Настъпва заради образуван от плацентата ензим, който разгражда антидиуретичния хормон.
  • Дипсогената форма настъпва при увреждане на центъра на жаждата в мозъка, което предизвиква прекомерен прием на течности.

Основни симптоми на безвкусния диабет са ексцесивната жажда и честото уриниране, често през половин час, включително и през нощта. Началото е внезапно. Отделената урина има блед цвят и ниска относителна маса. Възможно е да се наблюдава еднократно изпиване наведнъж между два и три литра вода.

Причините за развите на безвкусен диабет включват:

  • генетична предразположеност;
  • операции в хипоталамо-хипофизната област;
  • травми;
  • инфекции;
  • наличие на бъбречни заболявания - поликистоза, пиелонефрит и др.

Диагностицирането включва уринен анализ, кръвни и образни изследвания. Основен критерий е отделянето на повече от два литра урина за денонощие с нисък осмолалитет и/или ниска относителна маса. Кръвните изследвания доказват електролитен дисбаланс и промени в хормоналните нива. Ако се подозират нарушения в работата на бъбреците се провеждат образни изследвания на отделителната система за отхвърляне на други заболявания, които протичат със сходна симптоматика.

Снимка: БГНЕС

Често усложнение на безвкусния диабет е развитието на дехидратация поради прекомерното уриниране. Рискът е много по-голям при малки деца и бебета. Заболяването може да причини нарушения в електролитния баланс и поява на гърчове. В някои случаи може да се наблюдава изоставане в растежа и развитието при децата.

Лечението на централния безвкусния диабет включва отстраняване на причината за състоянието (например тумор на хипофизата) или ако такава липсва – провеждане на заместителна терапия с антидиуретичен хормон.

За повлияване на нефрогенния безвкусен диабет се препоръчва ограничаване на солта и прием на достатъчно течности. За дипсогенната форма липсва специфично лечение и терапевтичният план включва симптоматично лечение, психотерапия и др.

Гестационната форма може да бъде наблюдавана или лекувана по време на бременността по преценка на лекаря, но обикновено след раждането състоянието изчезва и не налага провеждането на допълнително лечение.

Източници:

Продължи да четеш