Щитовидната жлеза тежи едва няколко десетки грама, но управлява скоростта, с която работи всяка клетка в тялото, от мозъка до сърцето. Именно затова лекарите я наричат „великия имитатор“: проблемите ѝ се маскират като обикновена умора, преработване или пролетна отпадналост.
В „Подкаст за здраве“ ендокринологът д-р Мария Калинкова, обяснява кога оплакванията заслужават кръвно изследване, защо България е страна на Хашимото и възлите и коя сол е най-добрата за нашия географски район.
Кои са първите признаци, че щитовидната жлеза не работи добре?
„Аз често сравнявам щитовидната жлеза със скоростната кутия на автомобила, тя определя с каква скорост работим ние, нашият мозък, всяка система и всеки орган в тялото“, казва д-р Калинкова.
Когато жлезата произвежда малко хормони (хипотиреоидизъм), реакциите в организма се забавят, появяват се умора, отпадналост, сънливост, отоци около глезените сутрин. Когато работи прекалено бързо (хипертиреоидизъм), картината е обратна, отслабване, сърцебиене, изпотяване, нервност и нарушен сън.
Ендогринологът описва и по-дискретните сигнали, които често се отдават на преумора: умора още при ставане от сън, засилен косопад, по-суха кожа, напълняване с два-три килограма, лека подпухналост на лицето и липса на енергия дори в следобедните часове.
Има и два по-неочаквани „алармени звънеца“, сърдечно-съдовата система и терморегулацията. Повишено кръвно налягане, аритмии и „излизане от ритъм“ са по-чести при повишена функция на жлезата, а усещането, че ни е по-топло или по-студено от обичайното, също е повод за проверка на хормоните на щитовидната жлеза.
Защо в България толкова много хора имат Хашимото и възли на щитовидната жлеза?
Причината е и географска, и историческа. Планинският релеф и бедната на йод почва десетилетия наред поставят България сред страните с йоден дефицит. По данни на Българското дружество по ендокринология след 1986 г., годината на аварията в Чернобил, заболеваемостта от гуша отново нараства заради липсата на йодирана сол, а едва през 1994 г. страната въвежда задължително йодиране на солта на цялата си територия. Анализ в Balkan Medical Journal посочва, че през 2005 г. България е призната за страна без йоден дефицит.
Наследството от този период обаче остава. „Около 24% от българите над 70 години имат възли в щитовидната жлеза“, посочва д-р Калинкова.
Възлите на щитовидната жлеза се появяват с възрастта, когато група клетки започва самостоятелно да се дели. Според StatPearls (Националната медицинска библиотека на САЩ) при палпация възли се откриват при 5–7% от възрастните, но при ехография делът достига 20–76%, като те са около четири пъти по-чести при жените.
При по-младите пациенти обаче доминира друго заболяване. „Ако трябва да конкретизираме, тиреоидитът на Хашимото е най-честото заболяване на щитовидната жлеза в България, около 10% от населението страда от него“, казва ендокринологът. Това е автоимунно заболяване, при което имунната система разрушава жлезата „така, както разрушава вируси и бактерии“. Метаанализ в Frontiers in Public Health, обхващащ над 22 млн. души, изчислява световното разпространение на Хашимото на около 7,5%, като при жените рискът е около четири пъти по-висок.
Д-р Калинкова описва хода на болестта „като вълните в морето“: първоначално функцията е нормална, после разрушените клетки изливат хормони в кръвта и предизвикват временен хипертиреоидизъм, а когато над 30% от клетките са унищожени, жлезата вече не може да произвежда достатъчно и се налага заместително лечение с левотироксин, хормон, идентичен с този, който тялото само произвежда. Отключващ фактор обикновено е силен стрес или инфекция, специалистът отбелязва по-висока честота на автоимунните заболявания на жлезата и след ковид пандемията.
Колко често трябва да се проверява щитовидната жлеза?
„Забелязвам, че все повече млади хора идват профилактично“, споделя д-р Калинкова. Препоръката ѝ е ясна, ако в семейството има роднина със заболяване на щитовидната жлеза, майка, баща, брат, сестра, баба или дядо, поне веднъж годишно да се изследват хормоните на щитовидната жлеза и да се прави ехография, която показва структурата ѝ.
Ако не се открие промяна, проследяването може да стане на две години. Възлите, дори при нормална функция, с времето могат да притискат хранопровода и трахеята, задух, промяна на гласа, затруднено преглъщане, а ако растат и променят формата си, да се превърнат в онкологично заболяване.
Има ли диета, която помага на щитовидната жлеза?
Това е въпросът, който пациентите задават най-често, и отговорът на лекарката е категоричен: „Не.“
Много хора спират богатите на йод и селен храни, хляба и тестените изделия, но „нито прекалената немърливост, нито прекалената педантичност ще ни помогне“, целта е балансирано хранене без изключване на основни групи храни.
Единственият конкретен съвет е за солта: „Трябва да консумираме най-обикновената трапезна йодирана сол от супермаркета, въпреки че е най-евтиният вариант, тя е най-полезната за нашия географски район.“ Екзотичните соли, които често не са йодирани, не носят предимство.
Защо щитовидната жлеза е толкова важна при бременност?
„Щитовидната жлеза отговаря за интелекта“, подчертава д-р Калинкова. Жлезата на майката определя как ще се развие бебето и дали умственото и нервно-психичното му развитие ще протече нормално.
Понякога жена без известно заболяване има по-слаба жлеза, която не успява да покрие повишените нужди от хормони по време на бременност. Затова всяка жена, която планира забременяване, трябва да провери TSH и структурата на жлезата, а при нужда ендокринологът включва левотироксин и коригира дозата. Насоките на Американската тиреоидна асоциация (ATA) от 2017 г. потвърждават, че нелекуваният хипотиреоидизъм на майката е свързан с риск за неврокогнитивното развитие на детето.
Има ли ново лечение за Хашимото и възлите на щитовидната жлеза?
Засега не, при автоимунните заболявания лечението остава хормонално, а при възлите над два сантиметра или с подозрителни ехографски характеристики – оперативно. Новото у нас е лазерната аблация, при която възелът се „изгаря“, за да се свие и да се избегне операция.
„Доста клинични проучвания са насочени към медикамент, който да лекува самите автоимунни заболявания, Хашимото и Базедовата болест. Ще поживеем, ще видим“, казва д-р Калинкова.
Умората, косопадът и няколкото килограма отгоре не винаги са само от преумора, понякога зад тях стои щитовидната жлеза. Едно кръвно изследване и една ехография веднъж годишно при семейна обремененост са достатъчни, за да бъдат хванати навреме Хашимото и възлите.
Гледайте целия разговор с д-р Мария Калинкова пред Мартин Киряков във видеото:
Източници
