Щитовидната жлеза често е наричана „пазителят на енергията“. Как да се погрижим за нея правилно? Отговорът на този въпрос получаваме от доц. д-р Александър Шинков в „Подкаст за здраве“
Ендокринните жлези са част от системата за поддържането на равновесието в организма. Това равновесие се изразява на две нива – вътрешно равновесие и такова с околната среда.
„Щитовидната жлеза не обича недоимъци, но не обича и излишъци“, коментира доц. Шинков. И добавя: „Тя е един много добре балансиран орган“. Най-честите недоимъци, които могат да засегнат правилното функциониране на жлезата, са йодният дефицит и недостигът на селен, желязо и т.н.
Тиреоидитът на Хашимото - кога се среща?
Тиреоидитът на Хашимото се среща и при деца, като най-честата причина е генетична аномалия. „Много по-рядко може в детска възраст да се отключи тиреоидит на Хашимото за първи път в семейството. Ако се диагностицира при дете и ако това дете е с хипотиреоидизъм, този хипотиреоидизъм трябва да се коригира както при възрастните, за да може да се осигури нормално развитие“, казва доц. Шинков.
Възможно е да се развие депресивна симптоматика, ако щитовидната жлеза не функционира нормално – т.е. при хората с тиреоидит на Хашимото и хипотиреоидизъм, понижената секреция на щитовидни хормони би могла да допринесе за развитие на депресивните симптоми. В някои случаи лечението на хипотиреоидизма улеснява контрола на депресията.
Каква роля изпълнява микробиомът?
Най-голямата клетъчна маса в човешкото тяло представляват бактериите в чревния лумен. Тяхната функция не е пасивна. Чревната стена изпълнява ролята на бариера, предпазваща от веществата, които постъпват в стомашно-чревния ни тракт, но в същото време служи и като граница на постоянно взаимодействие. „Това, което прониква през червата, и бактериите имат отношение към обучението на имунната ни система“, коментира връзката между микробиома и автоимунитета доц. Шинков.
Различни вещества влияят неблагоприятно върху част от бактериите в червата и променят крехкото равновесие, в което те се намират. Такива са:
- храната;
- алкохолът;
- бързите въглехидрати;
- заместителите на захарта;
- антибиотиците;
- добавките;
- замърсителите в храните.
Диагностицираха ме с тиреоидит на Хашимото. А сега какво следва?
Тиреоидитът на Хашимото е заболяване, което съпътства човек през целия му живот. След като го приеме за свой спътник, той трябва редовно да го проследява, за да е сигурен, че го държи под контрол. „Хората с тиреоидит на Хашимото трябва да си следят щитовидната жлеза на определен интервал. Той зависи от това доколко са им стабилни хормоните“, съветва доц. Шинков.
Ако нивата на хормоните са стабилни, проследяването при ендокринолог веднъж годишно може да се окаже напълно достатъчно за адекватно мониториране на състоянието.
Диагностицирането на заболяването включва и проследяване на стойностите на щитовидните антитела и провеждане на ехографско изследване на самата жлеза. Не всички пациенти с тиреоидит на Хашимото имат нужда от заместващо лечение, защото при част от тях жлезата работи нормално.
Цялото интервю с доц. д-р Александър Шинков пред д-р Неделя Щонова гледайте във видеото.
