Алергиите отдавна не са „пролетна хрема“, която просто се изтърпява. Данните, които д-р Силвия Новакова, специалист по клинична алергология с дългогодишен опит при деца и възрастни, представя в „Подкаст за здраве“, показват заболяване, което расте с всяко следващо поколение.
Този разговор е част от проекта „Живея без алергии“ на предаването „Светът на здравето“.
Защо алергиите се увеличават толкова бързо?
„Фактите показват нещо абсолютно еднозначно, че алергичните заболявания се увеличават“, казва д-р Новакова.
Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване в детска възраст и най-честата причина децата да постъпват в болница, у нас с нея живеят около 400 000 души, от които 35 000 деца.
Алергичният ринит засяга около 30% от световното население. Най-стряскащата тенденция е при атопичния дерматит, по данни на Global Burden of Disease, публикувани в The Lancet Respiratory Medicine, засегнатите в света ще нараснат от около 130 на 148 млн. до 2050 г. Прогнозата на Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), която д-р Новакова цитира, е още по-категорична, до средата на века всеки втори европеец ще има някаква алергия.
Наследствеността има значение, при един родител с алергия рискът за детето е 30–50%, при двама достига 80%.
„Но гените не са се променили за няколко десетилетия. Оказва се, че алергията е част от високата цена, която плащаме за съвременния си, удобен начин на живот“, обяснява д-р Новакова. Животът на закрито и прекомерната хигиена лишават имунната система от ранния контакт с полезни микроорганизми, които я „тренират“, а западната диета променя микробиома.
Затоплянето на климата удължава поленовия сезон с над 20 дни и внася чужди за нас растения, концентрацията на полени от амброзия в Европа е нараснала със 70% от 90-те години насам. А проучване в The Lancet Planetary Health свързва около 4 млн. нови случая на детска астма годишно с азотния диоксид от трафика, като 63% от тях са в големите градове.
Кои са най-честите алергени и какво може да се направи вкъщи?
На първо място за Европа и България са микрокърлежите в домашния прах, целогодишен алерген, който води до алергичен ринит и астма. „Те живеят близо до нас, в матраци, юргани, чаршафи. Обичат влагата и постоянната температура, а ние влизаме вкъщи, пускаме климатика и цял ден поддържаме идеална среда за тях“, описва д-р Новакова. Следват тревните полени, най-честият сезонен алерген, и все по-разпространената алергия към котки.
Смяната на матрака не помага, за две седмици всеки нов се населява отново. Работи обратното на подредения дом, неоправеното веднага след ставане легло се охлажда, а микрокърлежите не понасят температурни разлики. Плюшените играчки не бива да се отнемат на детето, достатъчно е периодично да прекарат една нощ във фризера в найлонов плик.
Хранителните алергии са по-редки, но потенциално фатални. Най-честите у нас са към белтъка на кравето мляко, яйца, фъстъци, ядки, риба и соя. Тук има и добра новина: при кърмачета с тежък атопичен дерматит ранното въвеждане на фъстъци в менюто значително намалява риска от развитие на хранителна алергия, извод, потвърден от проучването LEAP в The New England Journal of Medicine.
Има ли тест, който открива всички алергии наведнъж?
„Новото е възможността да станем изключително прецизни“, посочва д-р Новакова. Молекулярната алергодиагностика е кръвен тест, от една малка проба тестът ALEX изследва близо 300 алергенни молекули и разграничава истинската алергия от кръстосаната реакция.
Резултатът е готов за няколко дни, но според лекарката задължително трябва да бъде разчетен от специалист алерголог, който носи отговорността за диагнозата, прогнозата и лечението.
Лекуват ли се алергиите или само се потискат симптомите?
„Може би ще е новина за много хора, но алергията се лекува“, категорична е д-р Новакова. Антихистамините контролират оплакванията, но „не лекуват нито причината, нито самата алергия, само симптома“.
Истинското прицелно лечение е алергенната имунотерапия, която „учи“ имунната система отново да толерира алергена и запазва ефекта години след спирането ѝ. Тя е особено ефикасна при алергия към микрокърлежи, тревен и брезов полен, плевели и домашни любимци.
„Това е единственият шанс да спрем прогреса на алергията“, подчертава лекарката, а прогресът е реален: при алергичен ринит рискът от развитие на астма е три пъти по-висок, защото „носът и белият дроб са едно цяло“.
Кои са най-разпространените митове за алергиите?
Че детето „ще израсне“ алергията, вярно само за млякото и яйцата, но не и за полените и микрокърлежите. Че хранителните алергии са по-безобидни от въздушните, напротив, те могат да доведат до анафилактичен шок.
Че алергията е каприз, а не диагноза. Че децата с алергия не бива да спортуват, „ние стимулираме децата с алергия да спортуват, особено тези с астма“, казва д-р Новакова. И че щом родителите нямат алергии, детето е защитено, наследява се предразположение, но никоя възраст и никое семейство не са пощадени от риск.
Алергията е динамично заболяване, което нелекувано прогресира. Навременната диагноза при специалист алерголог и съвременната алергенна имунотерапия дават реален шанс не просто за контрол, а за излекуване.
Гледайте целия разговор с д-р Силвия Новакова пред д-р Неделя Щонова във видеото:
Източници
