Симптомите на щитовидната жлеза са нерядко подценявани, тъй като наподобяват признаци на стрес, липса на сън или застаряване. Всъщност обаче зад тях може да стои сериозна ендокринна дисфункция, изискваща навременна медицинска намеса.
Щитовидната жлеза, малък орган с форма на пеперуда, разположен в основата на шията, регулира метаболизма, телесната температура, сърдечния ритъм и редица други жизненоважни функции. Когато тя спре да работи правилно, последствията могат да засегнат почти всяка система в организма. Ендокринологът д-р Приянка Айер, M.B.B.S. от MD Anderson Cancer Center, разяснява кои симптоми трябва да будят тревога и кога е необходимо да се потърси специалист.
Два вида нарушение - два различни профила на симптомите
Преди всичко е важно да се разграничат двата основни типа дисфункция на щитовидната жлеза:
- Хипертиреоидизъм — жлезата произвежда прекалено много тиреоиден хормон. Може да е признак на автоимунното заболяване Болест на Грейвс.
- Хипотиреоидизъм — жлезата произвежда недостатъчно тиреоиден хормон. Може да е свързан с автоимунното заболяване Болест на Хашимото.
Независимо от причината, всяка значима гландуларна дисфункция може да предизвика симптоми. Прекомерната умора е характерна и за двата типа, но всеки има и свои специфични прояви.
Симптоми на хипертиреоидизъм (свръхактивна щитовидна жлеза)
Когато щитовидната жлеза произвежда излишно количество хормон, тялото е в постоянно ускорено състояние. Типичните симптоми включват:
- Тревожност и нервност;
- Тремор (треперене на ръцете);
- Нередовен сърдечен ритъм;
- Безсъние;
- Непоносимост към топлина;
- Отслабване въпреки засилен апетит.
Симптоми на хипотиреоидизъм (недостатъчно активна щитовидна жлеза)
Обратното се случва при хипотиреоидизъм - метаболизмът се забавя, а симптомите нарастват бавно и постепенно:
- Летаргия и силна умора;
- Запек;
- Изтъняване или косопад;
- Оток на лицето или краката;
- Непоносимост към студ;
- Суха кожа.
Важно уточнение относно теглото: Задържането на течности при неконтролиран хипотиреоидизъм може да доведе до наддаване на тегло, но то бързо отзвучава с лечение. Според д-р Айер подобренията започват в рамките на 1-2 седмици след начало на хормонозаместителна терапия. Проблемите с щитовидната жлеза биха били последната причина за трудно сваляне на килограми, подчертава специалистът.
Как щитовидната жлеза влияе на сърдечната дейност?
Според специалистите от MD Anderson Cancer Center, тиреоидните хормони оказват пряко влияние върху сърдечната функция, независимо дали са в излишък или в дефицит.
При излишък на хормони (хипертиреоидизъм) рискът включва:
- Предсърдно мъждене (атриална фибрилация): бърз, неритмичен пулс;
- Тахикардия: ускорен сърдечен ритъм/.
При дефицит на хормони (хипотиреоидизъм) може да се наблюдават:
- Брадикардия: забавен сърдечен ритъм;
- Кардиомиопатия: уголемяване на сърцето;
- Замайване.
Д-р Айер обяснява, че връзката между сърцето и щитовидната жлеза е толкова тясна, че определени лекарства срещу предсърдно мъждене могат сами по себе си да предизвикат тиреоидна дисфункция. Много пациенти разбират за проблеми с щитовидната жлеза едва след кардиологично изследване, допълва тя.
Кога трябва да потърсите лекар?
Някои симптоми, като умора и безсъние, са неспецифични и могат да имат множество причини. „Ако се притеснявате, винаги можете да се изследвате”, казва д-р Айер и допълва:. „Но, освен ако нямате фамилна история на тиреоидни нарушения, симптомите може да се дължат на почти всичко.”
Все пак следните симптоми изискват незабавна консултация с лекар:
- Нарушения на сърдечния ритъм: Всяко отклонение, твърде бърз, твърде бавен или нередовен пулс, изисква незабавна медицинска оценка.
- Менструални нарушения: Нередовен цикъл, твърде обилна менструация или затруднено зачеване могат да сигнализират за тиреоидна дисфункция.
- Субакутен тиреоидит: Болка или подуване в областта на шията, тремор, сърцебиене, безпокойство и умора след вирусна инфекция трябва да бъдат оценени от специалист.
- Следродилен тиреоидит: Среща се при значителна част от родилките и обикновено настъпва в първите 12 месеца след раждане. Начало с хипер-симптоми, последвани от хипо-фаза. В повечето случаи отзвучава самостоятелно, но проследяването е важно.
- Тиреоидни нодули: Обикновено незабележими, те са случайна находка при образна диагностика. Ако нодулите произвеждат излишен хормон, могат да бъдат лекувани с медикаменти, радиоактивен йод или операция.
Онкологичното лечение и щитовидната жлеза
Лъчетерапията в областта на главата и шията, определени видове имунотерапия, таргетна терапия и химиотерапия могат да нарушат функцията на щитовидната жлеза. Пациентите, лекувани за рак на щитовидната жлеза, са изложени на допълнителен риск.
„Тиреоидните нарушения са честа последица от онкологичното лечение", отбелязва д-р Айер. „Добрата новина е, че онколозите са добре обучени да ги разпознаят навреме. Затова е изключително важно пациентите да споделят всеки симптом или страничен ефект по време на прегледите."
Симптомите на щитовидната жлеза могат да бъдат коварно разнообразни: от безсъние и запек до проблеми със сърцето и фертилитета. Ключово е да не ги пренебрегвате и да не се самодиагностицирате. Само медицинска оценка, включваща кръвни изследвания и евентуално образна диагностика, може да установи дали стои тиреоидна дисфункция зад оплакванията ви.
Консултирайте се с Вашия личен лекар или ендокринолог, ако разпознавате описаните симптоми, особено ако те са нови, засилват се или са свързани с нередовен сърдечен ритъм, менструални нарушения или прекарана вирусна инфекция.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—------------------------------------------------------------------------
Източници
- MD Anderson Cancer Center: Признаци на проблеми с щитовидната жлеза: Как да разберете дали ги имате?
- American Thyroid Association: Хипотиреоидизъм
- American Thyroid Association: Хипертиреоидизъм
- Mayo Clinic: Хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза)
