Нов европейски доклад разкрива алармиращата тежест на сърдечно-съдовите заболявания, които са водещата причина за смърт през последните две десетилетия, която сега отговаря за една трета от всички смъртни случаи всяка година в региона.
Данните показват, че около 1,7 млн. души умират годишно от сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз, а икономическата тежест достига €282 млрд. Какво трябва да знаем за тези заболявания и как можем да намалим рисковете?
Какво представляват сърдечно-съдовите заболявания?
Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са група от медицински състояния, които засягат сърцето и кръвоносните съдове. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), те включват:
- Инфаркт на миокарда (сърдечен удар).
- Инсулт (мозъчно-съдов удар).
- Сърдечна недостатъчност.
- Други заболявания на сърцето и кръвообращението.
Въпреки значителния напредък в медицината през последните 50 години, който удължава продължителността на живота в европейските страни, ССЗ остават водещата причина за смърт и инвалидност в целия Европейски съюз, засягайки 62 млн. души.
Тревожната статистика за Европа
Смъртност и разпространение
Новият доклад на ОИСР разкрива няколко безпокоящи факта за сърдечно-съдовите заболявания:
- 1,7 млн. смъртни случая годишно в ЕС.
- 62 млн. души живеят със сърдечно-съдови заболявания.
- 26-60% по-висока смъртност при мъжете в сравнение с жените в повечето страни от ЕС.
- Една трета от всички смъртни случаи се дължат на ССЗ.
Значителни различия между европейските страни
Докато сърдечно-съдовите заболявания представляват тежест за цяла Европа, не всички държави страдат в еднаква степен. През периода 2012-2022 година смъртността от заболявания на кръвообращението е намаляла във всички страни-членки на ЕС:
- Средно намаление от 20% при мъжете и 22% при жените.
- Франция, Дания и Испания отчитат нива под 220 смъртни случая на 100 000 души през 2022 г.
- България, Румъния и Латвия надвишават 800 смъртни случая на 100 000 души.
Централна и Източна Европа показват по-висока разпространеност на модифицируеми рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяване, вредна консумация на алкохол и физическа неактивност.
Рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания
Експертите класифицирят рисковите фактори за ССЗ в две основни категории:
Немодифицируеми рискови фактори
Това са индивидуални характеристики, които не могат да бъдат променени:
- Пол
- Възраст
- Фамилна анамнеза
- Етнически произход или раса
Модифицируеми рискови фактори
Според глобалните данни от 2021 г., 83% от всички смъртни случаи от ССЗ в света се дължат на модифицируеми рискови фактори, докато в ЕС този показател е 76%.
Метаболитни рискови фактори (около 68% от смъртните случаи в ЕС):
- Хипертония (високо кръвно налягане).
- Високо кръвно захар.
- Висок холестерол.
Поведенчески рискове (около 37% от смъртните случаи в ЕС):
- Тютюнопушене – варира от над 23% в България, Гърция, Унгария и Франция до под 12% в Дания, Финландия и Швеция (данни за 2023 г.)
- Нездравословно хранене – най-ниска консумация на плодове в България, Латвия, Литва и Румъния
- Вредна консумация на алкохол
- Физическа неактивност
Затлъстяването също е ключов фактор, като нивата варират от 7% в Италия до над 20% в Литва, Финландия, Естония, Унгария, Латвия и Малта.
Въздействието върху качеството на живот
Отвъд смъртността, сърдечно-съдовите заболявания значително влошават качеството на живот на засегнатите. Данните показват, че хората с ССЗ отчитат значително по-лоши резултати във всички измерени области:
- Благосъстояние.
- Социално функциониране.
- Физическо здраве – умора, задух и ограничена подвижност.
- Ментално здраве – повишени нива на тревожност и страх от повторни сърдечни инциденти.
Пациентите често изпитват затруднения при адаптирането към промени в начина на живот и продължителни медикаментозни режими.
Икономическата тежест на заболяванията
Сърдечно-съдовите заболявания не само отнемат човешки животи, но и представляват огромна икономическа тежест. ОИСР описва ситуацията като "не само здравна криза, но и голямо обществено и икономическо предизвикателство".
Последният анализ оценява общата икономическа тежест на ССЗ в ЕС на €282 милиарда годишно, което представлява приблизително 2% от брутния вътрешен продукт на региона – увеличение спрямо €169 милиарда през 2003 г.
Този ръст се обуславя от:
- Директни здравни разходи.
- Загуби в производителността.
- Нужди от неформални грижи.
Какво предприема Европейският съюз?
В отговор на нарастващата криза, Европейската комисия представя първия европейски план за справяне със сърдечно-съдовите заболявания.
Планът "Safe Hearts" (Безопасни Сърца) има за цел да предостави цялостна политическа рамка за подкрепа на държавите-членки и заинтересованите страни в подобряването на сърдечно-съдовото здраве.
Според публикацията на ОИСР: "Има подчертана нужда от по-силни и координирани действия в целия ЕС за справяне с нарастващата разпространеност на сърдечно-съдовите заболявания поради фактори като застаряващото население."
Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водещата заплаха за общественото здраве в Европа, отнемайки милиони животи и струвайки стотици милиарди евро годишно. Въпреки положителните тенденции към намаляване на смъртността, значителни различия между европейските страни остават, особено в Централна и Източна Европа.
Ключът към намаляване на тежестта от ССЗ се крие в адресирането на модифицируемите рискови фактори, борба с тютюнопушенето, насърчаване на здравословно хранене, физическа активност и контрол на метаболитните показатели.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
----------------------------------------
Източници
Euronews Health (2025). „Тежестта на сърдечно-съдовите заболявания в Европа: почти 2 милиона смъртни случая и 282 милиарда евро годишно“.
Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „Състоянието на сърдечно-съдовото здраве в Европейския съюз – пълен доклад: Превенция и идентифициране на сърдечно-съдови заболявания – насочване към ключови рискови фактори“.
