Запушването на сънната артерия е една от водещите причини за инсулт, като според медицинските данни около 20% от всички инсулти са свързани с това състояние. 

Сънните артерии (каротидните артерии) са жизненоважни кръвоносни съдове, които доставят кислород и хранителни вещества към големите предни части на мозъка, областите, отговорни за мисленето, говора, личността и двигателните функции. Когато тези артерии се стеснят или запушат, последствията могат да бъдат сериозни и дори фатални.

Снимка: iStock

Какво е каротидна стеноза и как се развива?

Каротидната стеноза представлява стесняване на една или и двете сънни артерии, разположени в предната част на врата. Основната причина за това състояние е атеросклерозата на шийните артериите, процес, при който мастни и фиброзни отлагания се натрупват по вътрешните стени на артериите, образувайки плака.

 

 

С течение на годините плаката в артериите расте постепенно, стеснявайки просвета на съда и ограничавайки кръвотока към мозъка. Този процес обикновено протича безсимптомно, докато не се стигне до критично ниво на стеснение или до образуване на тромб.

Как запушената сънна артерия води до инсулт?

Според проучванията има три основни механизма, чрез които каротидната болест причинява инсулт:

1. Пълна блокада (оклузия)

Когато плаката нарасне толкова, че напълно запуши артерията, оросяването на мозъка се прекъсва изцяло, което води до инсулт.

2. Тромбоза

При руптура (разкъсване) на плаката се увреждат стените на артерията, което предизвиква образуване на кръвен съсирек (тромбоза) на това място. Тромбът може да блокира кръвотока към мозъка.

 

 

3. Емболия

Това е най-честият механизъм – част от кръвния съсирек или плаката се откъсва и се пренася с кръвния поток към мозъка, където запушва по-малък кръвоносен съд. Това води до транзиторна исхемична атака (ТИА) или пълноценен инсулт.

Симптоми: Как да разпознаете инсулт навреме?

Експертите препоръчват използването на теста FAST за инсулт, за да се разпознаят признаците възможно най-бързо:

  • F (Face – Лице): Едната страна на лицето може да падне, засягайки окото или устата
  • A (Arms – Ръце): Слабост или изтръпване в едната ръка, невъзможност да се вдигне или задържи
  • S (Speech – Говор): Неясен говор или пълна невъзможност за изразяване
  • T (Time – Време): При всеки от тези симптоми се обадете на спешен номер 112 незабавно

Снимка: Canva

Симптомите на мини-инсулт (ТИА) са идентични, но изчезват в рамките на 24 часа. Независимо от това, ТИА е сериозен предупредителен сигнал за повишен риск от пълноценен инсулт в следващите дни и седмици.

Рискови фактори и превенция на инсулт

За да намалите риска от мозъчен инфаркт, е важно да контролирате следните фактори:

  • Високо кръвно налягане и холестерол
  • Тютюнопушене – отказът значително намалява риска
  • Наднормено тегло и липса на физическа активност
  • Диабет – добрият контрол на кръвната захар е критичен

Медицинските данни показват, че при пациенти с каротидна стеноза, но без симптоми, рискът от инсулт е около 1% годишно. При тези, които са имали ТИА или лек инсулт и имат значително стеснение, рискът скача на 20-30% през първата година.

 

 

Диагностика: Ехография на сънни артерии и други методи

Каротидната болест често се открива след инсулт или ТИА, но може да бъде установена и по-рано чрез:

  • Аускултация – лекарят може да чуе шум в каротидните артерии (каротиден шум) при изслушване на врата
  • Ехография на сънни артерии (каротидна доплерография) – безболезнена и точна процедура за визуализиране на стеснения
  • КТ или МРТ сканиране – за по-детайлна оценка на състоянието

Лечение и съдова хирургия

При установена каротидна стеноза с високо стеснение и симптоми се препоръчва хирургична интервенция:

Каротидна ендартеректомия

Това е стандартната процедура, при която артерията се отваря хирургично, отстранява се плаката и съдът се зашива отново. Изследванията показват, че операцията значително намалява риска от инсулт и има относително бързо възстановяване.

Снимка: iStock

Стентиране на каротидна артерия

По-малко инвазивна алтернатива, при която се поставя стент (мрежеста тръбичка) за разширяване на стеснения съд. Въпреки че се извършва под локална анестезия, изследванията показват леко по-висок риск от инсулт по време на процедурата в сравнение с ендартеректомията.

Медикаментозно лечение

При пациенти без симптоми или с леко стеснение се прилагат антиагрегантни лекарства (аспирин, клопидогрел), които разреждат кръвта и намаляват риска от образуване на съсиреци.

Прогноза и възстановяване

Според проучванията много хора се възстановяват добре след инсулт, особено ако са получили навременно лечение. Специализираните инсултни отделения намаляват смъртността с около 25%.

Снимка: Canva

Важни факти за възстановяването:

  • Около 80% от оцелелите имат проблеми с движението
  • 30% изпитват затруднения с говора
  • Най-малко 40% имат първоначални проблеми с преглъщането
  • Около 20% от пациентите починават в първите три месеца след инсулт

Ключът към успешното възстановяване е бързата реакция – колкото по-скоро бъде приложено тромболитичното лечение (в рамките на 4,5 часа от началото на симптомите), толкова по-малки са увредите.

 

 

Запушването на сънната артерия е сериозно състояние, което изисква внимание и превантивни мерки. Редовните прегледи, контролът на рисковите фактори и познаването на симптомите на инсулт могат да спасят живот. При първи признаци на инсулт незабавно се обадете на 112. Помнете: времето е мозък, и всяка минута е решаваща.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

----------------------------------------------

Източници:

 

  1. British Heart Foundation "Заболяване на каротидната артерия и инсулт: какво трябва да знаете за стесняването на кръвоносните съдове във врата" (2024)
  2. Stroke Association UK – "Исхемичен инсулт и каротидна артериална болест: причини, симптоми и лечение" (2024)

  3. National Center for Biotechnology Information – "Каротидна стеноза: епидемиология, патофизиология и клинично управление" – Публикувано в PMC (2013)