„Пак ми е свит стомахът от напрежение в работата.“ Малко са хората, които не са казвали това изречение. Тежест, гадене, киселини, подуване, всичко се обяснява с нервите и се отлага за „когато мине напрегнатият период“.
Проблемът е, че нервният стомах не е медицинска диагноза, а удобно заключение, което понякога ни спира да търсим истинската причина.
Д-р Кристияна Паункова, лекар и специализант по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, обяснява кога „от нерви“ е реалистично обяснение, кои сигнали на тялото не търпят отлагане и с какви щадящи изследвания започва диагностиката, далеч преди да се стигне до гастроскопия.
Може ли стресът наистина да разболее стомаха?
Според д-р Паункова стресът действително предизвиква съвсем реални оплаквания, като тежест, гадене, болка, ранно засищане, киселини, подуване или промени в изхожданията. Причината е постоянната двупосочна връзка между мозъка и храносмилателната система.
„Храносмилателната система има собствена гъста мрежа от нервни клетки и непрекъснато комуникира с мозъка. Когато усетим заплаха, се включва стресовата реакция на организма и се отделят хормони като адреналин и кортизол“, обяснява д-р Паункова.
Това временно променя изпразването на стомаха, движенията на червата и тяхната чувствителност. При един човек резултатът е гадене, липса на апетит или запек, а при друг спазми, къркорене и внезапна нужда от изхождане.
Стресът може да направи нервните окончания в червата по-чувствителни, така че нормално количество храна, газове или разтягане да се усеща като болка и силно подуване. „След това самият симптом тревожи човека още повече и се създава порочен кръг“, посочва д-р Паункова. Тези оплаквания не са „въображаеми“, имат реален биологичен механизъм. Но именно тук е и капанът.
„Проблемът започва, когато сами поставим заключението „само е от нерви“ и спрем да търсим друго обяснение. Дори оплакванията да се засилват в напрегнати дни, това не доказва, че са безобидни“, категорична е тя.
И обобщава с една фраза, която си струва да запомним, че стресът може да обясни кога един симптом се усилва, но не винаги обяснява защо съществува.
Кога „нервният стомах“ вече е повод за преглед?
Според гастроентеролога планиран преглед е необходим, когато симптомите:
- се повтарят в продължение на седмици;
- стават по-силни или се появяват и в спокойни периоди;
- нарушават съня или храненето;
- са придружени от отслабване, повръщане, кървене или промяна в изхожданията.
Д-р Паункова настоява да разграничаваме спешната помощ от своевременния преглед.
Незабавна медицинска помощ е необходима при повръщане на кръв или на материя, наподобяваща утайка от кафе; черни, лъскави като катран изпражнения; обилно кървене при изхождане; внезапна, много силна и непрекъсваща коремна болка; припадък, силно замайване или рязка отпадналост; многократно повръщане и невъзможност да се приемат течности.
Своевременен преглед при лекар изискват неволното отслабване, затрудненото или болезнено преглъщане, продължителното повръщане, желязодефицитната анемия, трайната промяна в честотата или вида на изхожданията, видимата кръв, повтарящата се нощна болка и особено диарията, която буди човека през нощта.
„Един изолиран епизод на нощна болка не означава непременно опасно заболяване. Когато обаче се повтаря или е съчетан с други предупредителни признаци, не бива да се обяснява само със стрес“, уточнява д-р Паункова.
И успокоява, че тези признаци не означават задължително рак или друго тежко заболяване, а че причината трябва да бъде изяснена навреме.
Може ли да „си докараме язва от нерви“?
Популярното предупреждение има само частично покритие в науката. „Ежедневният психологически стрес не се приема за основната самостоятелна причина за пептична язва. Най-честите причини са инфекцията с Helicobacter pylori и приемът на нестероидни противовъзпалителни лекарства като ибупрофен, диклофенак и аспирин“, обяснява специалистът
Това не означава, че стресът е без значение, а че може да усили болката и паренето, да промени моториката на храносмилателната система и начина, по който усещаме сигналите от нея. Наблюдателни проучвания свързват продължителния силен стрес и с повишен риск от язвена болест, но, подчертава д-р Паункова, „това не доказва, че „нервите“ сами причиняват язвата“.
Съществуват и т.нар. стресови увреждания на стомашната лигавица, но те се наблюдават основно при тежко болни пациенти в интензивни отделения, нещо съвсем различно от напрежението в офиса. Затова при съмнение за язва лекарят не търси само стреса, а проверява за H. pylori, прием на обезболяващи и други рискови фактори.
Защо лекарствата за киселини без рецепта могат да ни подведат?
Самото облекчение не е опасно, при редки киселини след по-тежко хранене лекарство без рецепта може да бъде напълно разумно решение. „Рискът идва от погрешното успокоение, че щом симптомът е изчезнал, причината задължително е безобидна“, казва д-р Паункова.
Медикаментите намаляват киселинността или усещането за подуване, но не поставят диагноза. Подобрението не изключва рефлуксна болест, възпаление на хранопровода, язва или инфекция с H. pylori. По-рядко зад продължителните оплаквания стои и друго заболяване, което изисква изследване.
Има и чисто практически проблем. Приемът на някои киселинопотискащи лекарства, особено инхибитори на протонната помпа, може да доведе до фалшиво отрицателен дихателен или фекален тест за H. pylori, затова преди изследването те се спират за определен период според указанията на лекаря.
„Проблемът не е в самите лекарства, те са много полезни, когато има правилно показание. Проблемът е продължителното самолечение без диагноза и без план“, обобщава лекарят. Прегледът става необходим, когато киселините се появяват два или повече пъти седмично, будят през нощта, връщат се след всяко спиране на лекарството или са придружени от затруднено преглъщане, повръщане, отслабване или кървене.
С какви изследвания започва диагностиката и винаги ли трябва гастроскопия?
Страхът от гастроскопия е една от най-честите причини за отлагане на прегледа. Добрата новина е, че диагностиката рядко започва с нея.
„Започвам с подробен разговор и преглед. Задавам уточняващи въпроси къде точно е дискомфортът, има ли връзка с храненето или изхожданията, от колко време продължава, има ли отслабване, кървене, нощни симптоми и какви лекарства приема човекът“, обяснява д-р Паункова. Особено важен е приемът на обезболяващи от групата на нестероидните противовъзпалителни лекарства.
Изследванията след това се подбират според конкретните оплаквания и могат да включват:
- пълна кръвна картина и показатели за железен дефицит;
- определени биохимични изследвания;
- тест за цьолиакия;
- неинвазивно изследване за активна инфекция с H. pylori, най-често дихателен тест или антиген в изпражненията;
- фекален калпротектин при хронична диария;
- тест за кръв в изпражненията при промяна в изхожданията или съмнение за скрито кървене.
Ехографията е полезна при подозрение за проблем с жлъчния мехур, черния дроб или други коремни органи, но, д-р Паункова предупреждава, тя не може надеждно да покаже гастрит или язва.
Има ситуации, в които гастроскопията може да бъде необходима и не бива да се отлага - например при затруднено преглъщане, кървене или други алармени признаци. Решението винаги се взема според цялостната клинична картина. „При необходимост изследването може да бъде извършено и с венозна анестезия, тоест упойка“, добавя д-р Паункова.
Какво бихте казали на човек, който вече седмици си повтаря „ще мине“?
„Бих му казала да не се паникьосва, но и да не отлага повече. Няколко седмици повтарящ се дискомфорт не означават непременно сериозно заболяване, но са достатъчна причина за планиран преглед“, отговаря гастроентерологът.
Стресът може да бъде част от обяснението, а понякога и част от лечението, но не трябва да се използва като начин да отменим медицинската оценка. Полезно е човек да проследи кога се появяват симптомите и има ли връзка с храната, изхожданията и приеманите лекарства – но без това да забавя консултацията.
„В много случаи причината може да бъде изяснена, а симптомите - ефективно контролирани. По-разумно е да разберем какво ни казва тялото, отколкото седмици наред да се надяваме, че ще спре да го казва“, заключава д-р Кристияна Паункова.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
