Около 15% от двойките в България се сблъскват с репродуктивни затруднения, като мъжкият фактор участва в приблизително 50% от случаите на безплодие. Въпреки това той често остава недооценен, скрит зад митове, социални стигми и ограничени диагностични подходи.
Д-р Данаил Мартинов, ембриолог от МЦ КИРМ „Св. Елисавета" - Плевен, с управител доц. д-р Емилияна Конова, споделя резултати от проучване, което разкрива сериозен проблем, 38% от българските мъже с репродуктивни затруднения имат повишен оксидативен стрес в семенната течност, фактор, който директно уврежда ДНК на сперматозоидите и намалява шансовете за успешна бременност.
В интервю за „Светът на здравето“ д-р Мартинов обяснява защо стандартната спермограма не е достатъчна, кои са най-честите митове за мъжкия фертилитет и какво трябва да проверят двойките, преди да се насочат към инвитро процедури.
Мъжкият инфертилитет у нас: Статистика, която не може да се игнорира
По думите на д-р Мартинов, мъжкият инфертилитет у нас следва световната тенденция, случаите постепенно се увеличават. В около 20% от случаите причината е изцяло в мъжа, а в още до 40% има едновременно фактори и при двамата партньори.
„Така мъжкият фактор достига около 50% от всички случаи на безплодие през последното десетилетие", обяснява ембриологът.
Добрата новина е, че осведомеността расте. Все повече мъже търсят комплексна андрологична оценка и разбират, че навременната диагностика значително подобрява шансовете за успешна бременност, независимо дали по естествен път или чрез асистирана репродукция.
Митовете, които отлагат диагностиката и влошават прогнозата
Според д-р Мартинов сред големите предизвикателства в мъжкото репродуктивно здраве са широко разпространените митове, които често водят до късна диагностика и неправилни решения.
Мит 1: Нормалната сексуална функция означава добра фертилност
„В действителност еректилната функция и либидото не дават информация за качеството на сперматозоидите. Напълно възможно е мъжът да няма никакви оплаквания, а в същото време да е налице нарушена сперматогенеза", предупреждава ембриологът.
Мит 2: Безплодието е предимно „женски проблем"
Фактите показват, че мъжкият фактор участва самостоятелно или в комбинация с женския в около 40–50% от всички случаи на инфертилитет.
Мит 3: Една спермограма е напълно достатъчна
В реалната клинична практика спермограмата е базово, първоначално изследване. При отклонения или при продължителни неуспехи за постигане на бременност е необходима разширена диагностика, включваща:
- Оценка на ДНК-фрагментацията на сперматозоидите.
- Измерване на нивата на оксидативен стрес.
- Функционални тестове на сперматозоидите.
Мит 4: Възрастта на мъжа няма значение
„С напредването на възрастта, особено след 40 години, постепенно се влошава качеството на сперматозоидите и се повишава рискът от генетични увреждания", предупреждава д-р Мартинов.
Мит 5: Хранителните добавки могат да „решат" проблема
Антиоксидантите, витамините и микроелементите могат да подобрят определени спермални параметри, но не заместват целенасочената диагностика и лечението на конкретната подлежаща причина.
Мит 6: Варикоцелето е проблем само ако причинява болка
„В действителност то често протича безсимптомно, но може хронично да уврежда сперматогенезата чрез повишена тестикуларна температура и засилен оксидативен стрес", обяснява специалистът.
Защо мъжкият фактор толкова често остава неразгледан при инвитро процедури?
Д-р Мартинов посочва няколко основни причини:
Социални и културни стигми
В много общности мъжкото безплодие все още е чувствителна и често премълчавана тема, което автоматично изтласква мъжкия фактор на заден план още в началото на диагностичния процес.
Психологически бариери
„Мисълта за проблем със сперматогенезата често предизвиква стрес, тревожност и отричане. Страхът от етикета „безплодие" и от засягане на мъжката идентичност води до отлагане или отказ от по-задълбочени изследвания", споделя ембриологът.
Ограничени диагностични алгоритми
В редица случаи оценката на мъжката фертилност се свежда до стандартна спермограма, която предоставя само базова информация. „Този подход не отчита скрити, но клинично значими нарушения като повишена ДНК фрагментация, оксидативен стрес, функционални дефекти на сперматозоидите или генетични фактори", обяснява д-р Мартинов.
Оксидативният стрес: Скритият враг на мъжката фертилност
Какво представлява оксидативният стрес?
Оксидативният стрес е дисбаланс между свободните радикали и антиоксидантните защитни системи на организма. Когато свободните радикали надделеят, те увреждат основни клетъчни структури, липиди, протеини и ДНК.
„Сперматозоидите са особено чувствителни към тези процеси. Повишените нива на свободни радикали могат да увредят клетъчната им мембрана, да доведат до ДНК фрагментация и да намалят тяхната подвижност", предупреждава д-р Мартинов.
Резултатите от проучването
При анализ на данни от близо 600 български мъже с репродуктивни затруднения експертите от МЦ КИРМ „Св. Елисавета" установяват, че около 38% от тях имат повишен оксидативен стрес в семенната течност.
„Този резултат ясно подчертава значимостта на параметъра, той не е просто лабораторен показател, а маркер за клетъчно увреждане и фактор, който по съвременни научни данни е пряко свързан с качеството на сперматозоидите и мъжкото репродуктивно здраве", обяснява специалистът.
Как оксидативният стрес уврежда сперматозоидите?
Според д-р Мартинов най-сериозният ефект на оксидативния стрес при мъжа е увреждането на ДНК на сперматозоидите, както ядрената, така и митохондриалната.
Директно увреждане на генетичния материал
„Свободните кислородни радикали могат директно да атакуват генетичния материал, да го „разкъсат" и да нарушат нормалната му защита", обяснява ембриологът.
Нарушено уплътняване на ДНК
Когато генетичният материал не е достатъчно плътно „опакован", той става много по-уязвим на допълнителни увреждания. Крайният резултат е повишена ДНК фрагментация, която е пряко свързана с:
- По-ниски шансове за забременяване.
- По-висок риск от спонтанни аборти.
- Проблеми в ембрионалното развитие.
Увреждане на митохондриите
„Когато митохондриите, енергийните „централи" на сперматозоида, се увредят, се произвежда по-малко енергия, а в същото време се образуват още повече свободни радикали. Така се създава порочен кръг, при който сперматозоидите губят подвижност и реален оплодителен потенциал", предупреждава д-р Мартинов.
Начинът на живот и оксидативният стрес: Какво можете да промените?
Начинът на живот има пряка и много силна връзка с оксидативния стрес при мъжа. Д-р Мартинов посочва следните рискови фактори:
- Тютюнопушене.
- Консумация на алкохол.
- Хроничен стрес.
- Липса на физическа активност.
- Излагане на замърсяване и токсини.
- Повишена температура в областта на тестисите.
- Наднормено тегло и метаболитни нарушения.
Специален фокус: Наднорменото тегло и мъжкият фертилитет
„Голяма част от пациентите с репродуктивни затруднения често имат съпътстващи метаболитни нарушения", обяснява експертът.
Особено значение има натрупването на мастна тъкан в областта на корема. „Все по-често в научната литература се посочва, че тази мастна тъкан функционира като самостоятелен ендокринен орган, който произвежда естрогени (женски полови хормони). Повишените нива на естрогени могат да доведат до понижаване на тестостерона, което пряко нарушава сперматогенезата", предупреждава д-р Мартинов.
Добрата новина
„Сперматогенезата протича в рамките на около три месеца, което означава, че целенасочени промени в начина на живот могат да доведат до подобрение на спермалните параметри и ДНК интегритета още в рамките на един цикъл", обяснява специалистът.
Съвременната диагностика на мъжкия фактор: Далеч повече от една спермограма
Според д-р Мартинов съвременната диагностика на мъжкия фактор е насочена към реалния репродуктивен потенциал на мъжа и търси причините, а не просто отклоненията от референтните норми.
Основни диагностични стъпки:
- Разширена спермограма
- ДНК интегритет на сперматозоидите (SDI тест) „Тестовете за ДНК фрагментация дават информация, която стандартната спермограма не може да покаже, и са особено важни при неуспешни инвитро опити и повтарящи се спонтанни аборти", обяснява д-р Мартинов.
- Оценка на оксидативния стрес „Измерването на оксидативния стрес вече е част от модерния диагностичен подход", подчертава експертът.
- Функционални тестове:
- Оценка на метаболитния статус:
- Генетични изследвания (при тежки форми)
- По критериите на Световната здравна организация.
- Оценка на морфологията по строгите критерии на Крюгер.
- Детайлен анализ на броя и подвижността на сперматозоидите.
- HBA тест – оценява зрелостта на сперматозоидите и способността им да се свързват с хиалуронова киселина.
- CatFlux тест – дава информация за оплодителната способност на сперматозоида и допринася за ранното откриване на мъжкото безплодие.
- Телесно тегло.
- Инсулинова резистентност.
- Липиден профил.
- Хормонален баланс.
Мултидисциплинарният подход в анализа на мъжкия фактор
Д-р Мартинов обяснява как в техния Андрологичен сектор мъжкият фактор се анализира от различни професионални гледни точки:
Екипът включва:
- Уролози – клинична оценка, анатомични и функционални нарушения.
- Репродуктивни биолози – разширена семенна диагностика.
- Ендокринолози – хормонална регулация и метаболитни нарушения.
- Микробиолози и вирусолози – търсене на хронични инфекции.
- Генетици – при тежки и необясними форми.
- Клиничен фармаколог – оптимизиране на терапиите.
- Имунолог – имунологични и възпалителни механизми.
- Кардиолог – сърдечно-съдов риск и еректилни смущения.
„Ключовият елемент в този модел е интеграцията на данните – съчетаването на клинична, лабораторна и функционална информация в единна диагностична концепция", обяснява специалистът.
Какво да направят двойките, преди да се насочат към инвитро?
Правилото за спермограмата
„От една-единствена „лоша" спермограма не трябва да се правят кардинални заключения. Правилото е да разполагаме с поне две спермограми, извършени през интервал от около 2–3 седмици, при стриктно спазени условия", съветва д-р Мартинов.
Оптимизиране на начина на живот
Експертът подчертава, че това е реална част от лечението:
- Редукция на телесното тегло при наднормено такова.
- Ограничаване на тютюнопушене и алкохол.
- Минимизиране на вредните фактори.
- Избягване на прегряване в областта на тестисите.
- Контрол на хроничния стрес.
„Тези промени са строго индивидуални, но често водят до измерими подобрения в качеството на семенната течност", обяснява специалистът.
Проверка за безсимптомни инфекции
„Инфекциите, предавани по полов път, често протичат без оплаквания, но могат да увредят сперматозоидите и помощните полови жлези и да окажат съществено влияние върху фертилитета", предупреждава д-р Мартинов.
Индивидуално решение
„Решението дали една двойка да продължи с опитите по естествен път, или да бъде насочена към асистирана репродукция, винаги е комплексно. То се взема от екип специалисти на база резултатите при мъжа, гинекологичния статус и възрастта на жената, както и продължителността на опитите за забременяване. В този процес няма универсални решения – има индивидуален подход и решения, основани на обективни данни", обобщава емриологът.
Мъжкият фертилитет е комплексна тема, която изисква сериозно отношение, навременна диагностика и индивидуален подход. Данните от проучването на д-р Данаил Мартинов и екипа му показват, че оксидативният стрес е сериозен, но подценяван фактор, който засяга значителна част от мъжете с репродуктивни затруднения.
Съвременната диагностика излиза далеч извън рамките на една спермограма и включва оценка на ДНК интегритета, оксидативния стрес, функционалната способност на сперматозоидите и метаболитния статус. Промените в начина на живот, ранната диагностика и мултидисциплинарният подход могат да подобрят значително шансовете за успешна бременност – независимо дали по естествен път, или чрез асистирана репродукция.
Най-важното послание: не подценявайте мъжкия фактор и не се задоволявайте с повърхностна оценка. Навременната и задълбочена диагностика може да промени изхода.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
