Науката продължава да разкрива нови аспекти на сложните взаимодействия между околната среда и генетиката.
Едно от последните значими открития в тази сфера идва от проучване, публикувано на 3 януари 2025 г. в престижното списание Molecular Psychiatry.
Изследването установява, че преживяванията на бащите – по-специално силният стрес в детството – могат да оставят биологични следи в сперматозоидите им, които потенциално да бъдат предадени на следващото поколение.
Епигенетика: Как опитът оформя генетичното наследство
Основната концепция, върху която се основава това проучване, е епигенетиката – научна област, която изследва как факторите на околната среда и житейският опит могат да променят начина, по който се активират определени гени, без да променят самата ДНК последователност.
За разлика от класическата генетика, която разглежда наследяването на фиксирани генетични кодове, епигенетиката изучава как тези кодове могат да бъдат „включвани“ или „изключвани“ чрез химически модификации.
„Епигенетиката по същество регулира кои гени са активни и кои – не“, обяснява водещият автор на изследването д-р Жетро Туулари, доцент в Университета в Турку, Финландия. Според него тази област на науката поставя въпроси относно традиционните представи за наследствеността и влиянието на околната среда върху бъдещите поколения.
Как детският стрес на бащите се отразява на сперматозоидите?
За да установят как детският стрес на бащите може да се отрази на сперматозоидите им, учените анализират проби от 58 мъже, предимно на възраст между 30 и 40 години. Те сравняват два ключови вида епигенетични маркери: ДНК метилиране и малки некодиращи РНК.
ДНК метилирането е химическа реакция, при която към молекулата на ДНК се добавят специални етикети – метилови групи. Тези етикети могат да сигнализират на клетката да „изключи“ даден ген, което означава, че той няма да бъде активиран в клетъчните процеси.
Малките некодиращи РНК играят роля в регулирането на генната експресия, но вместо да маркират самата ДНК, те въздействат върху РНК – молекулата, която пренася генетичните инструкции за синтез на протеини.
Учените откриват, че мъжете, преживели силен стрес в детството, имат различен епигенетичен профил в сперматозоидите си в сравнение с тези, които не са били изложени на сериозни детски травми.
Как учените измерват стреса в детството?
За да оценят нивото на стрес в детството на участниците, изследователите използват Скалата за травма и стрес (TADS) – утвърден въпросник, който включва въпроси за преживяно емоционално или физическо пренебрегване, както и за емоционално, физическо или сексуално насилие.
Мъжете, които отбелязват високи резултати в този тест (над 39 точки), показват значителни епигенетични разлики спрямо тези, които отчитат ниски нива на стрес (0-10 точки).
Какви са основните открития?
Оказва се, че сперматозоидите на мъжете с високи нива на стрес в детството имат специфични епигенетични промени. Учените идентифицират една малка некодираща РНК молекула – hsa-mir-34c-5p, която е изразена по различен начин в сперматозоидите на тези мъже.
Предишни проучвания при мишки показват, че тази молекула може да влияе върху развитието на мозъка, което предполага потенциален механизъм за предаване на ефекта от стреса към следващото поколение.
Допълнително, изследователите откриват промени в ДНК метилирането на два ключови гена – CRTC1 и GBX2, които също са свързани с развитието на мозъка в ранна възраст. Това означава, че теоретично е възможно тези епигенетични промени да повлияят на когнитивното развитие на потомството.
Какво означават тези открития за бъдещето?
Въпреки че тези резултати са интригуващи, учените предупреждават, че все още няма категорични доказателства, че епигенетичните промени в човешката сперма се предават директно на потомството.
Подобни механизми са доказани в експериментални модели при животни като мишки и червеи, но още не са потвърдени при хора, подчертава д-р Туулари.
„Тези открития увеличават тежестта на доказателствата, че житейският опит може да промени епигенетиката на човешката сперма“, коментира проф. Ричард Дженър, молекулярен биолог в Университетския колеж в Лондон, който не участва в изследването. Той също подчертава, че за по-сигурни заключения трябва да бъдат направени допълнителни проучвания с по-големи извадки.
Изследването хвърля светлина върху сложната връзка между житейския опит и биологичното наследство. Въпреки че все още не знаем дали и как тези епигенетични промени могат да повлияят на бъдещите поколения, резултатите ни насочват към възможността, че стресът в детството може да остави следи не само в психиката, но и в биологията на индивида.
Дали това ще промени начина, по който разбираме наследствеността и ранното развитие на децата, предстои да разберем. „Времето ще покаже“, обобщава проф. Дженър
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
