Изследването обединява данни за близо 8,8 млн. души. Ключовото послание е, че рискът расте с количеството и дори 100 грама на ден имат значение.
Какво показва новият анализ за ултрапреработените храни?
Според мета-анализ, публикуван в списание Family Medicine and Community Health на BMJ, учените преглеждат проучвания до края на април 2026 г. Те открояват 51 проспективни кохортни проучвания от Америка, Европа, Азия и Океания.
Участниците са общо 8 819 894 души на средна възраст между 23 и 77 години. Проследяването им продължава от 2 до 32 години.
В сравнение с хората, които ядат малко ултрапреработени храни, онези с най-висок прием имат:
- 24% по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти;
- 12% по-висок риск от рак;
- 23% по-висок риск от наднормено тегло или затлъстяване;
- 24% по-висок риск от метаболитен синдром или диабет;
- 27% по-висок риск от депресия или тревожност;
- 31% по-висок риск от заболявания на храносмилателната система;
- 18% по-висок риск от смърт по всякаква причина.
Защо 100 грама на ден имат значение?
Учените проследяват и как се променя рискът с нарастване на количеството. Всеки допълнителни 100 г ултрапреработени храни дневно се свързват с 14% по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти и 11% по-висок риск от високо кръвно налягане.
Същото количество се свързва и с 4% по-висок риск от рак и 3% по-висок риск от смърт по всякаква причина. Всяко увеличение с 10% на дела на тези храни в менюто пък носи 16% по-висок риск от метаболитен синдром или диабет.
„Не съм изненадан, че ултрапреработените храни се свързват с толкова много различни заболявания“, коментира пред Medical News Today водещият автор д-р Сяо Лиу. Той е кардиолог в Мемориалната болница „Сун Ятсен“ в Гуанджоу, Китай.
Кои храни са ултрапреработени?
Това са готови за консумация или за затопляне продукти, преминали през интензивна индустриална обработка. Те често съдържат добавки и са богати на калории, захар и сол.
В същото време в тях има по-малко фибри, белтъчини, витамини и минерали. Типични примери са:
- пакетирани снаксове;
- колбаси и други преработени месни продукти;
- сладки напитки;
- част от готовите ястия.
Как ултрапреработените храни влияят на организма?
Според д-р Лиу тези продукти действат по няколко пътя едновременно. Той посочва излишъка от захар, сол и калории, хранителните добавки, загубата на ценни вещества и замърсителите от опаковките. „Затова е логично последствията да засягат много органни системи, а не само една“, обяснява ученият.
Какво е „коктейлният ефект“ на добавките?
Изследователите обръщат внимание на т.нар. „коктейлен ефект“. Идеята е, че значение има не само отделната добавка, а взаимодействието между няколко. Френско проучване с над 100 000 души показва, че хората поемат не единични добавки, а цели смеси от тях.
Проучване в The Lancet свързва комбинация от хранителни оцветители и натриев бензоат с по-изразени симптоми на хиперактивност при деца. Лабораторни опити пък сочат, че някои оцветители, овкусители и подсладители са по-токсични за нервните клетки заедно, отколкото поотделно.
Каква е ролята на чревния микробиом?
Добавките и консервантите може да променят състава на чревния микробиом. Според д-р Лиу това вероятно подпомага хроничното възпаление и инсулиновата резистентност – процеси, свързани и със сърдечно-съдовите заболявания.
Роля имат и веществата, които се образуват при обработката. Акриламидът се появява при силно нагряване на някои храни, а акролеинът, при нагряване на мазнини. И двете се свързват със сърдечно-съдови заболявания и рак.
Д-р Лиу цитира и проучване в Nature Medicine. Според него подсладителят еритритол засилва слепването на тромбоцитите, а това повишава риска от тромби.
Доказва ли анализът, че тези храни причиняват болести?
Резултатите показват връзка, а не причинно-следствена зависимост. Всички включени проучвания разчитат на въпросници, в които участниците сами описват храненето си.
Хората обаче трудно си спомнят какво и колко са яли. Освен това онези, които ядат повече ултрапреработени храни, често се различават и по други навици, които не могат да бъдат напълно отчетени.
Анализът не включва хора под 18 години. Затова изводите не се пренасят директно към децата и юношите.
Как да намалим ултрапреработените храни в менюто?
Темата е особено важна за България, която е сред страните в ЕС с най-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Авторите съветват тези продукти постепенно да се заменят с минимално обработени храни:
- зеленчуци и плодове;
- бобови култури;
- пълнозърнести храни;
- ядки и семена.
Изборът в магазина не е лесен, защото етикетите рядко показват степента на обработка. Според д-р Лиу засега само Колумбия има национално обозначаване на ултрапреработените храни.
„Не става дума за строго правило, а за постепенно изместване на храненето към храни, които са по-близо до естествения си вид“, съветва той.
Новият мета-анализ свързва ултрапреработените храни с осем здравни риска, като сърцето е най-чувствително към всеки допълнителни 100 грама дневно. Резултатите не доказват пряка причина, но подкрепят прост подход. Повече храна в естествения ѝ вид и по-рядко готови, пакетирани продукти.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Консумация на ултрапреработени храни и риск от хронични заболявания и смърт: систематичен преглед и мета-анализ. Family Medicine and Community Health (BMJ), 2026
Профил на д-р Сяо Лиу, Университет „Сун Ятсен“. ResearchGate
Хранителни добавки и хиперактивно поведение при деца на 3 и 8–9 години. The Lancet, 2007
Изкуственият подсладител еритритол и рискът от сърдечно-съдови инциденти. Nature Medicine, 2023














