Да направиш крачка, да хванеш чаша или да се облечеш сам. След инсулт или тежка мозъчна травма тези ежедневни действия често се превръщат в сериозно предизвикателство.
Инсултът е сред водещите причини за трайна инвалидност при възрастните, а възстановяването изисква време, постоянство и добре организирана терапия. Все по-голяма роля в този процес има роботизираната рехабилитация. Как машините помагат на мозъка да се научи отново да управлява тялото, обяснява доц. д-р Мустафа Чорум, специалист по физикална и рехабилитационна медицина в болниците „Аджибадем Картал“ и „Аджибадем Таксим“ в Истанбул.
Как действа роботизираната рехабилитация?
В основата на метода стои невропластичността, или способността на мозъка да се адаптира, да се реорганизира и да се учи. Ключът към нейното стимулиране е интензивността на терапията и многократното повторение на движенията.
„В рамките на една терапевтична сесия можем да постигнем 1000, дори 1500 повторения на определено движение“, посочва доц. Чорум. При конвенционалната рехабилитация такъв обем е практически невъзможен, тъй като физиотерапевтът трябва непрекъснато да подпомага пациента и да следи за правилното изпълнение.
Различните системи са предназначени за различни нарушения. Едни тренират походката, други работят върху движенията на ръката и пръстите. Специалистът обаче подчертава, че роботизираната терапия сама по себе си не е достатъчна. Работата с физиотерапевт остава задължителна, за да се провери дали пациентът може да прилага наученото в реалния живот.
При кои заболявания помага роботизираната рехабилитация?
Методът се прилага при инсулт, черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни травми, множествена склероза, болест на Паркинсон и детска церебрална парализа. Използва се и след смяна на колянна или тазобедрена става.
При тези пациенти се ползват системи, които поддържат част от телесното тегло и улесняват тренировките на походката, равновесието и координацията. Не всеки обаче се нуждае от роботизирана терапия. При по-леки нарушения традиционната рехабилитация може да бъде напълно подходяща.
Решаващ е и моментът на започване. „Първите три месеца са изключително важен период, затова искаме да започнем рехабилитацията възможно най-рано, веднага щом състоянието на пациента позволява това“, казва доц. Чорум. По-късното лечение също има смисъл. Специалистът разказва за пациент с тежка травма след катастрофа, който започва рехабилитация шест месеца след инцидента и постепенно се връща дори към шофирането.
Какво включва комплексното възстановяване?
Програмата се изгражда индивидуално и може да достигне до шест часа терапия дневно, разпределени с почивки. Тя съчетава физиотерапия, роботизирани техники, ерготерапия, логопедия, терапия на преглъщането и когнитивна рехабилитация за паметта и концентрацията. Важна роля имат и близките, които поддържат мотивацията на пациента и му помагат да се върне към социалния живот.
„Роботизираната рехабилитация не е чудодейно лечение и не може да гарантира, че всяка изгубена функция ще се възстанови“, предупреждава специалистът. Правилно подбрана и съчетана с цялостна програма, тя обаче дава допълнителни възможности при тежки увреждания.
Целта не е просто повече движения по време на терапията, а реални умения, човек да стане, да проходи, да общува и да живее възможно най-независимо. Гледайте пълния разговор с доц. д-р Мустафа Чорум във видеото
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
