Когато близък човек получи инсулт, семейството остава с десетки въпроси. Трябва ли направление? Кой плаща лечението? Колко рехабилитация се полага след изписването? Дни след Световния ден за борба с инсулта (29 октомври) НЗОК публикува подробни разяснения по темата.
Въпросът засяга десетки хиляди семейства у нас. По данни на Асоциацията за инсулт и афазия през 2025 г. в България са регистрирани 43 006 случая на инсулт. Около 5000 души годишно не оцеляват, посочва пред БТА председателят на асоциацията инж. Дорина Добрева.
Как да разпозная инсулта и какво да направя първо?
Инсултът е внезапно нарушение на кръвоснабдяването в част от мозъка. Мозъчните клетки остават без кислород и започват да загиват. Затова всяка минута има значение.
Тревожни са следните симптоми на инсулт, особено когато се появят внезапно:
- изкривяване на лицето, увиснал ъгъл на устата;
- слабост или изтръпване на ръка или крак, обикновено от едната страна;
- нарушение на говора, завален или неразбираем говор;
- внезапно влошено зрение;
- загуба на равновесие и залитане.
Не чакайте симптомите да отминат. При част от пациентите с исхемичен инсулт има специфично лечение, но то е възможно само в кратък времеви прозорец.
Какво да направят близките до пристигането на линейката?
Невролозите д-р Добринка Калпачка и д-р Емилиан Гулев от УМБАЛ „Св. Анна“ съветват чрез Българското дружество по инсулт:
- обадете се веднага на 112;
- не оставяйте човека сам до пристигането на екипа;
- съобщете на медиците точния час на появата на симптомите;
- кажете какви заболявания има пациентът и какви лекарства приема;
- подгответе актуалната му медицинска документация.
Трябва ли направление от личния лекар при спешен прием?
При спешен прием в болница не е нужно направление за хоспитализация от личния лекар. Близките не бива да губят ценно време за това.
Какво се случва в болницата и плаща ли го НЗОК?
Лекарите правят неврологична оценка и образно изследване, най-често компютърна томография или ЯМР, при нужда и мозъчна ангиография. Целта е бързо да се установи дали инсултът е исхемичен (запушен съд) или хеморагичен (кръвоизлив). Лечението на двата вида е различно.
При исхемичен инсулт и строго определени критерии се прилага тромболиза, лекарство, което разтваря тромба. В някои случаи тромбът се изважда механично чрез ендоваскуларна процедура.
Именно тук закъснението струва най-скъпо. Според данните на Асоциацията за инсулт и афазия през 2025 г. едва 4,86% от пациентите у нас получават тромболиза при европейска цел от около 12%. Механично изваждане на тромба е направено при 2,2%.
Според НЗОК всички дейности по диагностиката и лечението са включени в цената на клиничната пътека и се заплащат от касата. След изписването пациентът има право на до 2 безплатни контролни прегледа в същата болница в рамките на 30 дни.
Кога започва рехабилитацията след инсулт по НЗОК?
Рехабилитацията не е допълнение, а съществена част от лечението. Тя трябва да започне възможно най-рано. Затова при изписването проверете дали в епикризата са записани точните препоръки за лечение и рехабилитация.
Лежащо болните с остатъчни проблеми, например парези (частична парализа) или говорни нарушения, могат да продължат по клинична пътека № 254. Тя предвижда продължително лечение и ранна рехабилитация до 20 дни. Провежда се в същата болница, ако тя разполага с легла за продължително лечение.
Как се получава физиотерапия след изписване у дома?
Когато пациентът е у дома, но има нужда от още курсове, редът е следният:
- Личният лекар или неврологът издава направление (бл. МЗ-НЗОК № 3) към специалист по физикална и рехабилитационна медицина.
- Физиотерапевтът прави първоначален преглед и назначава конкретния курс, кинезитерапия, процедури с уреди и др.
- НЗОК заплаща до 20 процедури и заключителен преглед.
Броят на курсовете не е ограничен за календарната година. Те се провеждат при нужда, според състоянието на пациента.
Кой наблюдава пациента след прекаран инсулт?
Всеки пациент след инсулт подлежи на диспансерно наблюдение, независимо дали инсултът е исхемичен или хеморагичен.
Какви прегледи се полагат през първата година?
- преглед при невролог до 4 пъти в годината;
- доплерова сонография на артериите и вените и лабораторни изследвания, веднъж годишно;
- консултация с психиатър веднъж годишно при прояви на деменция, по преценка на лекаря.
Какво следва след първата година?
Наблюдението поема личният лекар с 4 прегледа годишно. До петата година той насочва пациента към невролог веднъж на 2 години, включително за доплерова сонография. След това консултацията е по преценка на личния лекар.
Ако пациентът не може да посети кабинета, е възможно домашно посещение.
Как да намалим риска от инсулт и повторен инсулт?
Световната организация за инсулт (WSO) препоръчва шест правила:
- контрол на кръвното налягане, диабета и холестерола, както и антитромботично лечение при предсърдно мъждене;
- редовна физическа активност;
- сваляне на наднорменото тегло;
- по-малко алкохол;
- отказ от тютюнопушенето;
- знания за разпознаване на симптомите и правилните действия.
Ключова роля има и профилактичният преглед при личния лекар, който се поема от НЗОК. Той често открива скрити рискове като високо кръвно или висок холестерол. Електрокардиограмата пък може да засече предсърдно мъждене, ритъмно нарушение, което повишава риска от инсулт.
При симптоми на инсулт не чакайте, позвънете на 112, направление не е нужно. При изписването поискайте епикриза с ясни препоръки за рехабилитация. Курсовете физиотерапия по НЗОК не са ограничени, а редовните прегледи помагат да се предотврати повторен инсулт.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Внезапният инсулт. какво трябва да знаят пациентите и близките им. НЗОК
България изостава от Европа в борбата с инсулта. „Светът на здравето“
