Над 43 000 инсулта са регистрирани в България само през 2025 година, а близо 1 млн. европейци получават инсулт всяка година. Това стана ясно на пресконференция, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) в Националния пресклуб на БТА по повод Европейския ден за информираност за инсулта, 12 май.
Данните разкриват тревожна картина: въпреки напредъка, България все още изостава от водещите европейски държави в ключови показатели за грижа за пациентите с инсулт.
Инсултът в Европа, какъв е мащабът на проблема
Според последния доклад на Stroke Service Tracker, основният европейски инструмент за проследяване на грижата при инсулт, инсултът продължава да бъде водеща причина за инвалидизация и смъртност в Европа.
Ключовите данни, представени от инж. Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия, са следните:
- Над 1 млн. инсулта годишно в Европа
- Около 460 000 случая с летален изход ежегодно
- Над 10 млн. европейци живеят с последиците от инвалидизация след инсулт
- Цената за обществото, 60 млрд. евро годишно, с прогноза за 86 млрд. евро до 2040 г., ако не се вземат адекватни мерки
Какво показват данните за България
Проф. д-р Иван Масларов, началник на Неврологична клиника в Университетска Първа МБАЛ – София "Св. Йоан Кръстител" и член на УС на Българското дружество по неврология, представи актуалната ситуация у нас:
- През 2025 г. в България са регистрирани 43 006 случая на инсулт при 40 852 пациенти, което означава, че хора преживяват по два или дори три инсулта в рамките на една година
- Само 4,86% от пациентите са получили тромболиза (при европейска цел от около 12%)
- Едва 2,2% от пациентите са преминали през тромбектомия
- В момента в България функционират 4 центъра за тромбектомия, като се очаква завършването на пети в София
- 16 лекари от две различни специалности притежават сертификат за извършване на тромбектомия
Къде изостава България в европейски план
Сравнението с европейските държави разкрива системни пропуски:
Национален план за инсулт: 20 държави в Европа разполагат с такъв. България формално е сред тях, но според експертите от АИА планът все още е в процес на развитие и липсва всеобхватна системна рамка.
Първична превенция: 29 държави имат национални стратегии за здравословен начин на живот. В България усилията са фрагментирани.
Ранна рехабилитация: Осигурена в 30 европейски държави, в България е силно ограничена.
Скрининг на рисковите фактори: 17 държави го изпълняват адекватно. У нас остава ограничен, което води до пропуски в ранното откриване на сърдечно-съдовите заболявания.
Персонализиран план за рехабилитация при изписване: Целта е 70% от пациентите да напускат болницата с такъв план. Само Швеция и Нидерландия постигат над 90%. В България подобен модел практически липсва.
Реалността зад цифрите, какво казват клиницистите
Д-р Филип Алексиев, началник на отделение в Клиника по неврология на УМБАЛ "Св. Анна", София и председател на Българското дружество по инсулт, постави важен акцент:
"Проблемът с борбата с инсулта е, че всеки от нас е свързан с него, но когато излезем извън рамката на администрацията и погледнем реалността, нещата изглеждат по-различно."
Д-р Алексиев представи реален случай: пациент от Стара Загора преминава тромболиза в местния център, след което е транспортиран с въздушна спешна помощ до УМБАЛ "Св. Анна", където е извършена тромбектомия. Резултатът – пациентът е изписан с минимална инвалидизация. "Това е моделът, който трябва да работи", подчертава д-р Алексиев.
Той обаче изразява и сериозни резерви: "Ако се твърди, че 90% от пациентите имат достъп до невроинтензивно лечение, според мен сме доста далеч от истината."
Лечение на афазията, инвалидност след инсулт
Особено тревожна е ситуацията с пациентите, развили афазия, загуба на способността за говор и разбиране, след инсулт. Проф. Катерина Щерева от Софийския университет "Св. Климент Охридски" съобщи:
- 25-35% от пациентите с инсулт развиват афазия според европейските данни
- В София вече функционират 2 центъра за речева терапия по съвместна програма на Столична община, СУ и АИА
- Работят 17 специалисти-логопеди
- За кратък период над 45 пациенти са потърсили помощ, включително пациент с 18-годишна давност след инсулт
- Планът е в рамките на следващите 2 години в София да функционират 10 центъра с около 20 специалисти
Проблемът с медицинската експертиза
Д-р Даниела Стойчева, председател на Експертния съвет към УС на АИА и началник на Неврологично отделение в МБАЛ "Рахила Ангелова" – Перник, обърна внимание на критичен пропуск в системата за оценка на работоспособността при пациенти с афазия:
В представен от нея конкретен случай, пациент с тежка глобална афазия (без говор, без разбиране на реч, без възможност за писмена комуникация) е получил само 46% трайно намалена работоспособностм процент, който не отразява реалната тежест на увреждането и лишава пациента от жизненоважна социална подкрепа.
"Определянето на процент под 50% трайно намалена работоспособност не е просто административен акт. То реално лишава пациента от жизненоважна социална подкрепа и финансова сигурност", подчерта д-р Стойчева.
Какво зависи от всеки от нас
Д-р Георги Георгиев, заместник-председател на АИА, направи и важна констатация за младите хора: "Наблюдаваме как младите хора продължават да неглижират здравословното си състояние, особено високото кръвно налягане – рисков фактор, който днес може успешно и сравнително лесно да бъде контролиран."
Той представи и положителна новина: благодарение на подкрепа от Столична община и частни дарители, наръчникът за пациенти след инсулт и техните близки ще бъде отпечатан в 50 000 броя, колкото са новите случаи на инсулт в България за една година.
Признаците на инсулт, какво трябва да знае всеки
При следните симптоми се обадете незабавно на тел. 112:
- Изкривяване на лицето
- Изтръпване или слабост в ръка или крак
- Невъзможност за повдигане на крайниците
- Нарушен говор или объркване
"Колкото по-бързо пациентът бъде транспортиран до неврологично отделение, толкова по-голям шанс има за лечение и възстановяване", подчерта д-р Георгиев.
Европейският ден за информираност за инсулта поставя ясно посланието, без активна гражданска отговорност, системни промени и реална координация между институциите, България няма да може да настигне водещите европейски държави в борбата с второто най-голямо здравно предизвикателство в Европа. Времето е най-ценният ресурс при инсулт, както за пациента в острата фаза, така и за обществото като цяло.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
