Над 150 млн. души в Европа живеят с хронични алергични заболявания, а алергиите отдавна не се свеждат до сезонното кихане. Все повече изследвания насочват вниманието към епителните бариери, кожата, дихателните пътища и червата, където тялото среща външната среда.
Какво нарушава тази защита и кога един положителен тест наистина означава алергия, обяснява проф. д-р Мария Стаевска, дм, специалист по вътрешни болести и клинична алергология и началник на Клиниката по клинична алергология в УМБАЛ „Александровска“, в разговор с д-р Неделя Щонова.
Защо прекалено чистият дом увеличава риска от алергии?
Според проф. Стаевска разбирането за причините за алергиите преминава през няколко етапа, от хигиенната хипотеза, през ролята на обеднелия микробиом, до теорията за „старите приятели“, според която липсата на контакт с определени микроорганизми и паразити оставя имунната система без естествен регулатор. Най-актуалната теория в алергологията е тази за бариерната дисфункция.
„Прекалено чистият дом всъщност е дом, който предразполага към алергии“, подчертава алерголожката. Повърхностноактивните вещества в препаратите действат неизбирателно: „То както разгражда мазните петна, така разгражда липидния слой на нашата кожа.“
Най-много данни има за натриевия додецил сулфат в праховете за пране, а внимание заслужават и течностите за изплакване в съдомиялните машини. Попаднали върху кожата и лигавиците, тези вещества увреждат епителните клетки или ги провокират да отключат т.нар. тип 2 възпаление, характерно за алергията. Емулгаторите и консервантите в храната от своя страна засягат чревните бактерии.
Премахването на тези продукти обаче не обръща вече започнал процес. Ключов е „прозорецът на възможности“, последните месеци на бременността и първите месеци след раждането. Решаваща роля играе и генетичното предразположение, затова при много хора съвременният начин на живот не води до проблем. Колкото и старателно да се почиства, акарите от домашния прах остават нормална част от обкръжението ни.
Означава ли положителен тест за алергия, че човек е болен?
Проф. Стаевска разграничава сенсибилизацията, производството на антитела, от клинично изявената алергия. Кожните проби, кръвните тестове и детайлният молекулярен тест ALEX показват именно сенсибилизация. Тя обяснява, че човек не се ражда алергичен, реакцията се изгражда постепенно при повторни контакти, затова отрицателна проба при желание за домашен любимец е добър знак.
Затова резултатите винаги се тълкуват спрямо оплакванията. При съмнение в клиниката провеждат провокационни проби с храна, вместо да налагат забрани. „Просто съм видяла деца, оставени на ужасна диета, абсолютно безсмислена, само защото са положителни към много профили“, споделя специалистът. Неоправданите ограничения крият риск от недохранване.
Истинската хранителна алергия се проявява бързо, минути след консумацията, с обрив, повръщане и при тежки случаи със спад на кръвното налягане и анафилактичен шок. Кожни промени, появили се два-три дни по-късно, обикновено нямат връзка с алергия.
Разумната хигиена, грижата за естествените бариери на тялото и тълкуването на изследванията от алерголог са в основата на правилния подход към алергиите. Гледайте пълния разговор с проф. д-р Мария Стаевска във видеото.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
