Високото кръвно налягане е едно от най-честите хронични заболявания. Обикновено се свързва с начина на живот, наднорменото тегло и възрастта. Понякога обаче то е симптом на друго заболяване и причината трябва да се търси извън сърцето.
Такъв е случаят на Боряна Пеева, начална учителка от Варна. Тя живее с наднормено тегло, захарен диабет и хипертония, докато хипертонична криза с кръвно 274/146 не я отвежда в болница.
Как се стига до диагнозата и защо пътят до операция е толкова труден, обяснява доц. д-р Константин Гроздев, д.м.. Той е началник на Клиниката по хирургия в МБАЛ „Света София“ и има дългогодишен опит в хирургията на туморите на надбъбречните жлези.
Кога високото кръвно идва от надбъбречната жлеза?
Изследването на сърцето при Боряна не показва отклонения. Млад кардиолог допуска, че проблемът е свързан с бъбреците и с надбъбречната жлеза. Ендокринолозите назначават хормонални изследвания и скенер с контрастно вещество. Те откриват 7-сантиметров невроендокринен тумор, наречен параганглиом.
Тези тумори произвеждат хормони, адреналин и най-често норадреналин, които предизвикват резки скокове на кръвното. „Това са доста редки заболявания. Много трудно се диагностицират“, посочва доц. Гроздев.
Специалистът цитира статистика, според която при над половината от случаите диагнозата се поставя едва посмъртно. Клиничната картина е агресивна, а честите хипертонични кризи затрудняват нормалния живот. „Сами може да се досетите, че човек не живее постоянно на адреналин“, коментира хирургът.
Защо операцията при параганглиом е толкова рискова?
Пациент с кръвно 200 на 150 и по-високо е изложен на сериозни анестезиологични рискове. Колкото по-дълго продължават симптомите, толкова по-вероятно е сърцето вече да е увредено и организмът да не понесе общата упойка.
Затова подготовката изисква екип от кардиолози, ендокринолози и анестезиолози. Тя отнема време, а екипът трябва да намери „златния момент“ за намесата. Понякога пациентите пристигат в спешно състояние, с неконтролируемо кръвно.
Заради тези рискове много хирурзи избягват подобни случаи. „Обаждали са ми се пациенти, които казват: „Докторе, никъде не искат да ме оперират“, разказва доц. Гроздев.
Боряна минава през същото, отказ след отказ във Варна и в София, докато доц. Гроздев не поема случая ѝ. „Да не знаеш на следващия ден дали ще се събудиш“, така описва тя седмиците на чакане.
Защо опитът и ранната диагноза са решаващи?
Тъй като туморите са редки, опитът с тях се натрупва за години или в специализирани центрове. Затова ендокринолозите в България често насочват такива пациенти към екипи с експертиза. Ранната диагностика, навременното лечение и минимално инвазивният подход при оперативната намеса са основополагащи за изхода.
Историята на Боряна показва, че високото кръвно, което протича с кризи и трудно се овладява, понякога има рядка причина. Тя изисква внимателна диагностика и опитен мултидисциплинарен екип.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
