Вагусовият нерв (блуждаещ нерв) се превръща в една от най-обсъжданите здравни теми в социалните мрежи. Съветите как да го „активираме“ се множат, но научните доказателства зад тях не винаги са еднакво силни.
Медицината всъщност използва стимулацията на този нерв от почти три десетилетия. Експерти обясняват какво прави той, при кои заболявания стимулацията му е доказано полезна и какво можете да направите сами.
Какво представлява вагусовият нерв?
Вагусовият нерв е десетият черепномозъчен нерв. Той започва от мозъчния ствол, спуска се по шията и достига до сърцето, белите дробове и храносмилателния тракт. Името му идва от латинската дума vagus, „скитащ“, откъдето е и българското название „блуждаещ нерв“.
Нервът е основна част от парасимпатиковата нервна система. Тя отговаря за състоянието на покой, храносмилане и възстановяване. Около 80% от влакната му са сетивни и пренасят информация от вътрешните органи към мозъка, посочва научен преглед в Clinical Autonomic Research от 2024 г.
Чрез тази двупосочна връзка нервът участва в:
- регулацията на сърдечния ритъм и кръвното налягане;
- храносмилането и усещането за ситост;
- контрола на възпалителните процеси в организма;
- реакцията на тялото при стрес.
Как вагусовият нерв влияе на стреса?
При стрес симпатиковата нервна система ускорява пулса и повишава нивата на хормона кортизол. Вагусовият нерв действа като противотежест. Той забавя сърдечната честота и връща тялото към равновесие.
Изследванията показват, че стимулацията му понижава пулса и маркерите на симпатиковата активност. Тя намалява и нивата на някои възпалителни цитокини. Учените свързват този ефект с т.нар. холинергичен противовъзпалителен път.
При кои заболявания стимулацията на вагусовия нерв вече се прилага?
Стимулацията на вагусовия нерв (VNS) използва малко устройство, което изпраща леки електрически импулси към нерва. При класическия метод генераторът се имплантира под кожата на гърдите, а електродът обхваща левия вагусов нерв на шията. Съществуват и неинвазивни уреди, които се прилагат върху кожата на шията или ухото.
Епилепсия
Епилепсията засяга около 50 млн. души по света. При 20-40% от новодиагностицираните пациенти пристъпите стават резистентни на лечение. За тях Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) одобрява имплантируемия стимулатор през 1997 г.
Според преглед в Journal of Inflammation Research около 40% от пациентите постигат поне двойно намаляване на пристъпите след 2-3 години лечение. Към 2015 г. по света са имплантирани над 100 000 такива устройства.
Депресия, резистентна на лечение
FDA одобрява метода при тежка депресия през 2005 г. Данните обаче остават смесени. В едногодишно проучване с 493 пациенти, публикувано в Brain Stimulation в края на 2024 г., основният показател не отчита разлика спрямо фиктивна стимулация.
Други скали за оценка все пак показват по-добър резултат при активната стимулация. Методът остава допълнение към лечението, а не негов заместител.
Възстановяване след инсулт
Проучването VNS-REHAB, публикувано в The Lancet през 2021 г., включва 108 пациенти със слабост в ръката поне 9 месеца след исхемичен инсулт. Клинично значимо подобрение постигат 47% от участниците със стимулация и рехабилитация срещу 24% в контролната група. Същата година FDA одобрява метода за тази цел.
Главоболие
Неинвазивен уред, който се поставя върху шията, получава разрешение от FDA при клъстерно главоболие и мигрена. Резултатите обаче не са еднозначни. Най-голямото проучване за превенция на мигрена, с 332 пациенти, не доказва значима разлика спрямо плацебо.
Как да активираме вагусовия нерв сами?
Най-достъпният начин да повлияем на нерва е бавното, контролирано дишане. Когато издишването е по-дълго от вдишването, тялото по-лесно превключва към режим на покой.
Популярна техника е дишането 4-7-8:
- Вдишайте през носа, като броите до 4.
- Задръжте дъха си, докато броите до 7.
- Издишайте бавно през устата, като броите до 8.
Започнете с 3-4 цикъла и спрете, ако усетите замайване. Техниката помага за отпускане, но няма клинични проучвания, които да я сравняват с медицинската стимулация. Хората със сърдечни или белодробни заболявания е добре да се посъветват с лекар, преди да задържат дъха си.
Какво означава това за пациентите?
Пациенти с епилепсия, депресия или последици от инсулт, при които стандартното лечение не дава резултат, могат да обсъдят метода с лекуващия си невролог или психиатър. Само специалист преценява дали човек отговаря на критериите за стимулация.
Внимание заслужават и уредите, продавани онлайн с обещания за „рестартиране“ на нервната система. Медицински показания имат само одобрени устройства, прилагани под лекарски контрол.
Вагусовият нерв свързва мозъка с ключови органи и помага на тялото да се възстанови след стрес. Стимулацията му има доказани ползи при епилепсия и след инсулт, но при депресия и мигрена данните остават смесени. Бавното дишане е безопасен начин за отпускане, но не замества лечението.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Стимулация на вагусовия нерв: последни постижения и бъдещи насоки. Austelle CW и съавт., Clinical Autonomic Research, 2024
5 начина, по които вагусовият нерв подкрепя здравето. Prevention
