Около 57 млн. души по света живеят с деменция, а всяка година се добавят близо 10 млн. нови случаи, сочат данните на Световната здравна организация (СЗО). Между 60 и 70% от тях се дължат на болестта на Алцхаймер, а деменцията вече е седмата водеща причина за смърт в света. Паралелно с това всеки четвърти възрастен над 25 години ще преживее инсулт, според Световната организация за инсулт. Двете състояния имат общи рискови фактори и много от тях зависят от нас.
За здравето на мозъка и паметта в „Подкаст за здраве“ говори акад. проф. д-р Лъчезар Трайков, дмн, невролог и един от водещите български експерти по невродегенеративни заболявания. Той обяснява кое най-бързо състарява мозъка, какъв е най-ранният сигнал за проблем и какво ни пази от деменция дори в много напреднала възраст.
Кои фактори най-бързо състаряват мозъка?
Години наред медицината разглежда високото кръвно налягане, диабета, повишения холестерол, наднорменото тегло и обездвижването като рискови фактори преди всичко за инфаркт и инсулт. Днес става ясно, че именно те са и сред най-силните рискови фактори за болестта на Алцхаймер, подчертава акад. Трайков.
За да илюстрира тезата, той разказва за проучване върху столетници, представено на международен конгрес за Алцхаймер и Паркинсон. Холандка, която на 112 години решава да дари тялото си на науката, е изследвана в продължение на три години и до смъртта си на 115 остава с напълно запазени когнитивни функции. Според акад. Трайков при аутопсията в мозъка ѝ са открити „лошите“ белтъци бета-амилоид и тау, но няма мозъчни инфаркти, нито белези на атеросклероза.
„Как така един и същ лош белтък, който само преди няколко години считахме, че имаш ли го в мозъка, развиваш деменция, изведнъж се оказва, че има друго, което го пази“, коментира неврологът. Изводът му е, че ако съдовете са защитени, болестта може да остане „безмълвна“ в продължение на 15–20 години.
Международните данни подкрепят връзката. Докладът на Комисията на The Lancet за деменцията от 2024 г. посочва 14 рискови фактора, които могат да бъдат повлияни, сред тях високото кръвно, високият LDL холестерол, диабетът, затлъстяването, тютюнопушенето и обездвижването. Според авторите справянето с тях би могло да предотврати или отложи до 45% от случаите на деменция.
Може ли депресията и тревожността да увеличат риска от Алцхаймер?
Да, и това е една от темите, по които акад. Трайков работи от години. Той обръща специално внимание на депресията с късно начало – първи голям депресивен епизод след 60-годишна възраст, при човек без подобни прояви дотогава. По думите му тя е изключително сериозен рисков фактор както за Алцхаймер, така и за Паркинсонова болест. Според по-нови данни, които цитира, към тях се добавя и генерализираната тревожност.
Депресията е включена и в списъка на Комисията на The Lancet. Затова неврологът съветва тревожност, която е по-изразена, продължава дълго и започва да пречи на нормалния живот, да не се подценява след 60 години, а да бъде обсъдена със специалист.
Интересно е и наблюдението му върху столетниците: сред тях апатията, депресията и отчаянието почти не се срещат, както и тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. Те запазват позитивно отношение и детско любопитство към света.
Как да различим обикновеното забравяне от ранните признаци на Алцхаймер?
Всеки е забравял къде е оставил ключовете си. Акад. Трайков обаче предупреждава, че загубата на памет вече не се смята за най-ранния симптом. По-рано се появява по-бърза уморяемост при привична работа, която води до несигурност, натрапчива нужда от проверка за грешки и постепенно намаляване на работния капацитет.
Ако това състояние е епизодично и свързано с недоспиване или алкохол, то отминава. Ако обаче продължава, особено след 60 години, препоръката е невропсихологичен скрининг. Той се предлага в повечето областни градове и във всички университетски болници. При отклонение следва ядрено-магнитен резонанс или скенер и едва накрая , изследване на биомаркери.
Има ли кръвен тест за Алцхаймер в България?
Кръвни тестове за биомаркери на Алцхаймер вече съществуват – през 2025 г. американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) одобрява първия такъв тест. По думите на акад. Трайков в България към момента те се правят в УМБАЛ „Александровска“, а други големи неврологични клиники в София, Варна и Пловдив се подготвят да ги въведат.
Той обаче предупреждава срещу изследване „напосоки“. Човек може да носи лошия белтък в мозъка си 20 години и никога да не развие болестта. Затова тестът е предназначен за хора със симптоми, и то след невропсихологична оценка и образна диагностика.
Какво реално пази мозъка и паметта?
Отговорът е комбинация от мерки. Акад. Трайков описва подхода като „петте пръста на ръката“: физическа активност, социална активност, когнитивна стимулация, контрол на съдовите рискови фактори и средиземноморска диета. Ключът е те да се прилагат едновременно и възможно най-рано, дори от 40-годишна възраст. Сходен многокомпонентен модел е изпитан във финландското проучване FINGER, публикувано в The Lancet, където подобрява когнитивните резултати при хора в риск.
На въпроса коя е най-важната мярка неврологът отговаря без колебание: контролът на кръвното налягане, „най-големият бич за мозъка“.
Здравето на мозъка започва от здравите съдове. Контролът на кръвното, движението, общуването и умственото натоварване са най-сигурните инвестиции в паметта, а продължителната умора, тревожност или депресия след 60 години са повод за консултация с невролог. Както казва акад. Трайков, „мозъкът не се износва от употреба“.
Гледайте целлият разговор с Акад. Лъчезар Трайков пред д-р Неделя Щонова във видеото:
Източници
- Превенция, интервенция и грижа при деменция: доклад на Комисията на The Lancet, 2024 г.. The Lancet
Когнитивно здрави столетници избягват тау патологията. Alzforum
FDA одобрява първия кръвен тест за диагностика на Алцхаймер. Alzheimer's Association
Двугодишна многокомпонентна интервенция за предотвратяване на когнитивния спад (FINGER). The Lancet
Деменция – информационен бюлетин. Световна здравна организация
