На 14 ноември светът отбелязва Световния ден за борба с диабета. По данни на Международната диабетна федерация (IDF) с това заболяване живеят 589 млн. възрастни, или почти всеки девети човек на възраст между 20 и 79 години. 

Над 90% от случаите са диабет тип 2, а над 4 от 10 души с диабет все още не знаят, че го имат. Затова митовете около болестта не са безобидни: те създават фалшиво чувство за сигурност. Рубриката „Мит под микроскоп“ на предаването „Светът на здравето“ разглежда едно от най-разпространените убеждения: „Не ям сладко, значи няма как да развия диабет.“

Причинява ли сладкото диабет тип 2?

Диабет тип 2 не се появява заради една храна или само защото човек яде десерти. Болестта се развива постепенно, когато с времето инсулиновата резистентност и недостатъчната компенсация от панкреаса нарушават регулацията на кръвната захар.

Снимка: bTV Media Group

Сладкото може да бъде част от хранителен модел, който повишава риска, но само по себе си нито обяснява, нито предизвиква диабет. Важно уточнение: диабет тип 1 е автоимунно заболяване и също не се дължи на консумацията на сладко.

Какво е инсулинова резистентност и как води до диабет?

Инсулинът е сигналът, който помага на глюкозата да премине от кръвта в клетките. В мускулните клетки той активира рецептор, който задейства поредица от сигнали и извежда специални белтъци към клетъчната мембрана. Тези белтъци буквално „отварят вратата“ за глюкозата.

При инсулинова резистентност мускулните, чернодробните и мастните клетки реагират по-слабо на този сигнал. Мускулите усвояват по-малко глюкоза, а черният дроб не потиска достатъчно собственото си производство на захар. Панкреасът усеща, че кръвната захар остава висока, и компенсира, като отделя повече инсулин. С времето обаче бета клетките не успяват да поддържат тази компенсация и кръвната захар трайно се покачва. Така се стига до диабет тип 2.

Достатъчно ли е да спрем захарта, за да се предпазим?

Ограничаването на добавената захар е разумен избор, но не е застраховка. Рискът от диабет тип 2 зависи от цялостния начин на живот и метаболитния профил. Значение имат наднорменото тегло (особено коремното затлъстяване), ниската физическа активност, фамилната обремененост и възрастта.

Снимка: bTV Media Group

Най-важно е да следим цялостния риск и метаболитното си здраве. На практика това означава редовни профилактични изследвания на кръвната захар и консултация с лекар при наличие на рискови фактори.

Диабетът не е въпрос на една забранена храна, а на дългосрочен метаболитен дисбаланс, който може да остане незабелязан години наред. 

Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова,  всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google