На 14 ноември светът отбелязва Световния ден за борба с диабета. По данни на Международната диабетна федерация (IDF) с това заболяване живеят 589 млн. възрастни, или почти всеки девети човек на възраст между 20 и 79 години.
Над 90% от случаите са диабет тип 2, а над 4 от 10 души с диабет все още не знаят, че го имат. Затова митовете около болестта не са безобидни: те създават фалшиво чувство за сигурност. Рубриката „Мит под микроскоп“ на предаването „Светът на здравето“ разглежда едно от най-разпространените убеждения: „Не ям сладко, значи няма как да развия диабет.“
Причинява ли сладкото диабет тип 2?
Диабет тип 2 не се появява заради една храна или само защото човек яде десерти. Болестта се развива постепенно, когато с времето инсулиновата резистентност и недостатъчната компенсация от панкреаса нарушават регулацията на кръвната захар.
Сладкото може да бъде част от хранителен модел, който повишава риска, но само по себе си нито обяснява, нито предизвиква диабет. Важно уточнение: диабет тип 1 е автоимунно заболяване и също не се дължи на консумацията на сладко.
Какво е инсулинова резистентност и как води до диабет?
Инсулинът е сигналът, който помага на глюкозата да премине от кръвта в клетките. В мускулните клетки той активира рецептор, който задейства поредица от сигнали и извежда специални белтъци към клетъчната мембрана. Тези белтъци буквално „отварят вратата“ за глюкозата.
При инсулинова резистентност мускулните, чернодробните и мастните клетки реагират по-слабо на този сигнал. Мускулите усвояват по-малко глюкоза, а черният дроб не потиска достатъчно собственото си производство на захар. Панкреасът усеща, че кръвната захар остава висока, и компенсира, като отделя повече инсулин. С времето обаче бета клетките не успяват да поддържат тази компенсация и кръвната захар трайно се покачва. Така се стига до диабет тип 2.
Достатъчно ли е да спрем захарта, за да се предпазим?
Ограничаването на добавената захар е разумен избор, но не е застраховка. Рискът от диабет тип 2 зависи от цялостния начин на живот и метаболитния профил. Значение имат наднорменото тегло (особено коремното затлъстяване), ниската физическа активност, фамилната обремененост и възрастта.
Най-важно е да следим цялостния риск и метаболитното си здраве. На практика това означава редовни профилактични изследвания на кръвната захар и консултация с лекар при наличие на рискови фактори.
Диабетът не е въпрос на една забранена храна, а на дългосрочен метаболитен дисбаланс, който може да остане незабелязан години наред.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
