При стандартната рехабилитация след инсулт пациентът прави средно около 30 повторения на едно движение за сесия. С помощта на робот те могат да станат хиляда. Тази разлика е в основата на роботизираната рехабилитация, метод, който все по-често влиза в програмите за възстановяване след инсулт и мозъчни травми.
В „Подкаст за здраве“ доц. д-р Мустафа Чорум, специалист по физикална и рехабилитационна медицина в болниците „Аджъбадем Картал“ и „Аджъбадем Таксим“ в Истанбул, обяснява как работят роботите, кога е най-подходящият момент за започване и от какво зависи успехът.
Какво е роботизирана рехабилитация и как помага на мозъка?
Според доц. Чорум роботизираната рехабилитация стъпва на невропластичността, способността на мозъка да се възстановява, да се адаптира и да се учи наново. Роботизираните уреди увеличават количеството и интензивността на терапията, а това стимулира именно този процес.
Той посочва три основни предимства. Първото е броят на повторенията, както за долните, така и за горните крайници. Второто е възможността да се упражняват конкретни движения, свързани с ежедневните дейности. Третото, сесиите могат да продължат по-дълго, без допълнително да изтощават пациента.
„Имаме нужда от повече повторения, например 1000, 1500. Това няма как да се постигне с конвенционални средства, защото пациентът ще се умори след 5 минути. Не сме роботи, а хора. Изморяваме се“, казва доц. Чорум.
Наблюдение на 312 терапевтични сесии, публикувано в Archives of Physical Medicine and Rehabilitation, установява средно 32 повторения на функционални движения с ръката за сесия, далеч под стотиците, нужни според изследванията за трайни промени в мозъка.
Колко трае една сесия роботизирана рехабилитация?
По думите на доц. Чорум една сесия с роботизиран уред обичайно продължава 60 минути. При възстановяване на походката пациентът тренира по час на ден. За ръцете и пръстите има отделни устройства.
Специалистът подчертава, че роботът не замества физиотерапевта. Конвенционалните сесии остават необходими, защото помагат на пациента да пренесе наученото в реалния живот. При част от пациентите след инсулт се засягат и когнитивните функции, паметта, вниманието, речта. Затова екипът му съчетава физическата с когнитивна терапия, включително със специализирани устройства за подобряване на говора.
Голям систематичен преглед на Cochrane от 2025 г., обобщил 101 проучвания с над 4200 души след инсулт, показва, че тренировката на походката с електромеханични и роботизирани уреди, съчетана с физиотерапия, вероятно увеличава шанса пациентите отново да ходят самостоятелно. Авторите отбелязват, че ползата може да е най-голяма през първите три месеца след инсулта.
Кога трябва да започне рехабилитацията след инсулт?
„Първите три месеца са много важни. Мозъкът е жив и буден в този период. Трябва да използваме това“, казва доц. Чорум. Според него по-важна от вида на състоянието е фазата му, колкото по-рано започне програмата, толкова по-добри са шансовете. Когато пациент дойде година след инцидента, подобрението чрез невропластичност е много по-трудно.
Позицията му съвпада с новите препоръки на Американската сърдечна асоциация (AHA) от 2026 г. Те съветват рехабилитацията да започне още в болницата – веднага щом състоянието на пациента е стабилно, в идеалния случай до 48 часа след инсулта. Насоките обаче предупреждават срещу интензивни натоварвания в първите 24 часа.
Доц. Чорум разказва за пациент след пътен инцидент, който пристига при екипа шест месеца след травмата, не може да ходи, да се храни нормално и се нуждае от невропсихологична подкрепа. Обичайната терапия трае между един и три месеца, но в неговия случай продължава година. Накрая мъжът отново шофира.
От какво зависи успехът на рехабилитацията?
Доц. Чорум посочва четири ключови фактора:
- Персонализирана програма, „Всеки пациент е уникален“, казва той. Важна е и мотивацията, затова в екипа има невропсихолози.
- Болнична среда, някои пациенти пристигат с усложнения, например инфекции, и имат нужда от медицинско наблюдение.
- Медицински екип и роботизирани уреди, в различните фази на възстановяването се използват различни системи.
- Интензивна и цялостна програма до 6 часа терапия дневно: трудова терапия, роботизирана рехабилитация, физиотерапия, терапия на говора и преглъщането.
Денят на пациентите започва в 8 ч. и приключва в 18 ч., с почивка след всяка сесия. „Ако пациентът е твърде уморен, няма да можем да постигнем максимален резултат“, обяснява специалистът.
Голяма роля имат и близките. Според доц. Чорум роднините са „като част от екипа“, познават пациента по-добре от лекарите и помагат за мотивацията. Затова екипът предпочита пациентът да има придружител.
За кои заболявания е подходяща роботизираната рехабилитация?
Най-често екипът на доц. Чорум работи с хора след инсулт, мозъчни травми и травми на гръбначния мозък. Методът се прилага и при болест на Паркинсон, множествена склероза, някои случаи на детска церебрална парализа и неврологични проблеми след мозъчен тумор. Помощните системи за ходене, баланс и координация се използват и при ортопедични пациенти, например след смяна на колянна става, когато човек се страхува да проходи отново.
Подобно лечение не е широко разпространено, посочва специалистът, защото изисква медицински екип, болнична среда и съвременна техника. Решението дали и каква рехабилитация е подходяща винаги се взема от лекар след индивидуална оценка.
Роботизираната рехабилитация позволява многократно повече повторения на едно движение, а това подпомага мозъка да изгради нови връзки след инсулт или травма. Тя не замества физиотерапевта, а го допълва и дава най-добър резултат, когато започне рано.
Гледайте целия разговор с доц. д-р Мустафа Чорум в „Подкаст за здраве“.
Източници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
